7 необичайни мъжки приятелства

Светът би бил скучно място ако всички се обличахме като нашите приятели. В тази статия ще отпразнуваме различията между най-странните приятелски двойки.

Толкова много тенденции в мъжката мода изглеждат еднакво, обединени под името модерна, рокерска, за бизнес или просто дрехи за романтици. Интересно става, когато един господин с добре дефиниран личен стил започва да дружи с някой, който се облича екстравагантно и коренно различно от общоприетото – нещо като дуета Бинг Кросби и Дейвид Бауи.

Bing Crosby's Merrie Olde Christmas (Full) - YouTube_2015-09-26_12-09-32

Когато говорим за толкова странни, но здрави приятелства между мъже, и то не само на база облекло, това определено е знак за широк мироглед и поглед отвъд хоризонта, показващ ни как да загърбим предразсъдъците си, когато си избираме компания. Правим го на база облекло или заради интелектуални и човешки качества? В тази връзка днес ще разгледаме едни от най-интересните приятелски дуети, които по-отделно са съвсем различни една от друга личности.

За някои от тях дори и не сте подозирали, че могат да си бъдат близки.

(Анди Уорхол и Мохамед Али? По дяволите, кой би предположил…)

Сър Уинстън Чърчил и Аристотел Онасис

line

onasis
Чърчил, Онасис и съпругите им на разходка в Истанбул – 1950

Въпреки че Чърчил е бил чест гост на яхтата на Аристотел Онасис, тези двама приятели определено имали много различни мисловни нагласи и светоглед – британски държавник и междуконтинентален корпоративен магнат. Като млад мъж, служещ под командването на Лорд Хорацио Хърбърт Кичънър в Судан, Уинстън Чърчил е носил униформа и по-късно като най-големия държавен мъж, той все още се е обличал официално, дори и в такава лежерна обстановка като на яхтата на някой си гръцки милиардер.

Онасис от своя страна често носел хавлиено поло, шорти и еспадрили.

Така че дори и когато повода призовава двамата да са в по-обикновено и ежедневно облекло, британското се изправя срещу континенталното: Чърчил в костюм на  Savile Row, риза на Turnbull & Asser и обувки на George Cleverley (официалните обувки и във филма Kingsman) срещу костюмът на Онасис от Caraceni и френските му слънчеви очила François Pinton.

Джо Ди Маджио и Франк Синатра

line

Джо Ди Маджио и Франк Синатра на Yankee Stadium, 1949
Джо Ди Маджио и Франк Синатра на Yankee Stadium, 1949

Най-прочутият бейзболен играч и най-популярният певец на това поколение имаха много общи черти. И двамата бяха деца на италиански емигранти пристигнали в САЩ да търсят късмета си, и двамата се оженват и след това биват изоставени от тогавашните пищни “старлетки” – Мерилин Монро и Ава Гарднър. На снимката отгоре от 1949, приятелските отношения между тях са още в началото. Мистър Ди Маджио е на старта на новия сезон в бейзболната лига и носи класическата раирана униформа на Ню Йорк Янкис.

Извън игрището той се облича консервативно и ненатрапчиво. Това вероятно е била неговата подсъзнателна реакция към факта, че родителите му, заедно с хиляди други италиански, немски, австрийски и японски емигранти са били класифицирани като “вражески нашественици” от страна на правителството и след бомардирането на Пърл Харбър са били потискани.

Мистър Синатра обаче не е изпитвал такъв комплекс за малоценност и затова можем да го видим на снимката в двуреден шикозен костюм и вратовръзка.

Ричард Аведон и Фред Астер

line

Ричард Аведон и Фред Астер (вдясно) на сцената на Градините на Тюйлери, 1957
Ричард Аведон и Фред Астер (вдясно) на сцената на Градините на Тюйлери, 1957

Кой режисьор не би искал Фред Астер да играе в негов филм – велик актьор, певец, шоумен и танцьор! Във “Funny Face”, музикален сет в света на модата, мистър Астер играе фотограф на име Дик Авери, базиран на образа на Ричард Аведон, който е бил и технически консултант на филма. Аведон, винаги облечен класически, въпреки че израства в Манхатън като дете на родители в модната индустрия.

На снимката се представя облечен с риза на Brooks Brothers, пуловер и шлифер. Фред Астер е майстор в доброто облекло със своите любими марки Anderson & Sheppard и Hawes & Curtis. А неговата шапка е запазената му марка, независимо дали е прекрасен слънчев или дъждовен ден.

Джак Никълсън и Граучо Маркс

line

Джак Никълсън и Граучо Маркс по време на парти на Джордж Макгавърн, 1972
Джак Никълсън и Граучо Маркс по време на парти на Джордж Макгавърн, 1972

През 1972 Граучо Маркс живее в Бевърли Хилс и вече е разведен за трети път.

Той, както и много други в развлекателния бизнес по онова време, се чувствал предан към борбата срещу войната във Виетнам и бил привърженик на кандидата за президент от Демократическата партия Джордж Макгавърн. В по-късните години от своя живот той оставил настрана някои елементи от екранната си персона (фраг и вратовръзка) в полза на облекло по-подходящо за френски философ седнал на кафе в Les Deux Magots със своите барета, блейзър и пуловер, отколкото на звезда от киното. Точно както мистър Маркс, така и господин Никълсън се радва на добрите пури, но като стил те са коренно различни. На снимката можем да видим Джак лежерно облечен с многоцветна риза с бели къси ръкави.

Алберт Айнщайн и Чарли Чаплин

line

Алберт Айнщайн и Чарли Чаплин на премиерата на City Light в Лос Анджелис, 1931
Алберт Айнщайн и Чарли Чаплин на премиерата на City Light в Лос Анджелис, 1931

През 1931, по време на обиколката си из Америка (турнето на Universal студио), Алберт Айнщайн, който до тогава все още е германски гражданин, се запознава с Чарли Чаплин. Двамата изградили незабавно приятелство и разбирателство.

Това, на което най-много се възхищавам в твоето изкуство е универсалността.”, казва мистър Айнщайн на Чаплин. “Ти не каза нито дума, а светът те разбира.” Чарли му отговаря: “Но твоята слава е дори още по велика, защото светът ти се възхищава, когато никой не те разбира.”

Не е ли прекрасен този кратък разговор между двамата гении, всеки велик по своему в областта си…? Чаплин кани Айнщайн да бъде негов гост на премиерата на новия си филм “Светлините на града” няколко дни по-късно.

Анди Уорхол и Мохамед Али

line

Мистър Анди Уорхол, госпожица Хана Али и самия Мохамед Али в Deer Lake, Пенсилвания, 1977 г.
Мистър Анди Уорхол, госпожица Хана Али и самия Мохамед Али

Тази снимка е направена през 1977 по време на тренировъчния лагер на Мохамед Али в Пенсилвания, където боксьорът се готвел за битката си с Ърни Шейвърс.

Анди Уорхол, който работел по своята серия “Атлети”, не е бил кой знае какъв фен на спорта, но бил очарован от Али. “Неговият проблем е, че той е в шоу бизнеса“, казва Али на автора Виктор Бокрис, който ги придружавал в деня, в който била направена снимката по-горе. “Изненадан съм, че боксьорите не вземат наркотици, защото това е същото като да си рок звезда. Можеш да излезеш на улицата и веднага да започнеш да забавляваш 30 хиляди души.”

Тези двамата определено придават страхотен контраст в стиловете си на обличане.

Али е облечен в черно от главата до петите, докато Уорхол придава вкус на морско лято със своите светли и типични за Оксфорд дрехи.

Дейвид Хокни и Уилям Бъроуз

line

Дейвид Хокни и Уилям Бъроуз, Колорадо, 1989
Дейвид Хокни и Уилям Бъроуз, Колорадо, 1989

Когато британският художник Дейвид Хокни направи серия от литографии на американския писател Уилям Бъроуз през 1981, той вече беше напуснал Англия и създаваше шедьоври от къщата си студио в Лос Анджелис.

През годините, неговото облекло винаги било като на момче от училище напук на класиците – раирана риза с вратовръзка или шапка в стил Панама, както е и на снимката отгоре.

Мистър Бъроуз от друга страна се е обличал консервативно. Въпреки, че много от колегите му писатели от неговото поколение са предпочитали по-ежедневно облекло, Бъроуз се появява на обществени места както може да се очаква от потомък на богато семейство. Дядо му е създател на компанията Burroughs Corporation, която е голям производител на търговско оборудване. Той се придържал към костюмите от три части, палто и пуловер, често обличал и шлифер. Запазена марка е меката шапка, която се превръща в нещо като негов подпис през годините.

signature

Виж още и:

Leave a Reply

Be the First to Comment!

avatar
  Subscribe  
Notify of