44 правила, които ще те превърнат в очарователен мъж с добри обноски

Да се осланяш само на чара си е като да се разхождаш в минно поле – все някога ще сгрешиш.

На летището съм, отивам в Мюнхен и съм спрял да си купя минерална вода.

Подавам пластмасовата бутилка на касиера и казвам: „Това, моля“, както всеки друг нормален възпитан човек би направил. Касиерът маркира цената, протяга ръка към мен и продължава да говори – на висок глас – с един от колегите си зад касата. Аз, естествено, не казвам нищо. Зад мен има още няколко души, но касиерът дори не забелязва, че съществувам. А освен ако не съм изпаднал в дълбока заблуда и не схващам погрешно цялата връзка продавач/купувач, именно отбелязването на моето съществуване е това, за което му плащат.

В крайна сметка онзи осъзнава, че ще му се наложи да общува с мен, спира да мучи (факт: колкото по-глупав е един човек, толкова по-високо говори) и кимва към осветената цена на дисплея на касата. Аз повдигам и двете си вежди, но това все още не е доста-тьчно, за да ми заговори. Затова съм принуден да кажа: „Колко?! и тогава той най-сетне недоволно изгрухтява цената.

Не искам да прозвуча като средностатистически чичко, който се възмущава от съвременните нрави, но защо, по дяволите, хората днес са толкова груби, особено в сферата на обслужването?! И откога употребата на дигитални екранчета на касите кара продавачите да смятат, че не трябва да поискат – възпитано или не – пари от клиентите си?

Как да разбираш модерните обноски?

Очите на родителите ни винаги се просълзяват от умиление, когато си спомнят как в доброто старо време продавачите от бакалията са ти помагали да занесеш покупките си до колата.

Но в много сфери – общественият транспорт, например – обслужването е било също толкова лошо още в доброто старо време.

Спомням си една Коледа през осемдесетте, когато правех всичко възможно да се прибера вкъщи, за да видя родителите си, и прекарах цял час в неуспешни опити да се добера до касата за билети на гарата. Въпреки че в онези дни трябваше да говориш с истински хора, които работеха на истински каси, системата беше също толкова ненужно усложнена, колкото и днес.

Накрая се престорих, че трябва спешно да говоря с пътник от влака, и така се сдобих с телефонния номер на бюрото по резервации. Представи си какво ми казаха оттам, когато най-сетне се свързах. „Откъде, по дяволите, имате този номер?“

Да се вайкаме за упадъка на модерните обноски е също толкова безмислено, колкото да се оплакваме, че нюйоркчаните са груби (любимата ми тениска от Ню Йорк: „Преди да попиташ, отговорът е „НЕ“!) или че шофьорите на таксита в Париж са безцеремонни. Сигурен съм, че всички предпочитаме таксиджиите да намаляват радиото си, когато се качваме в колата, хората да не вдигат мобилния си телефон по средата на обяда и никой да не започва да пуши, преди да попита дали нямаш нещо против. (А аз, между другото, имам.)

Но всичко това няма да се случи, преди ние самите да го предизвикаме.

Колкото до сферата на обслужването, колкото повече технологии навлизат в нея, толкова повече не обръщаме внимание на човешките умения, които имахме преди.

Не обвинявам онзи ръб от кварталния магазин, който е толкова ужасяващо незаинтересуван от работата си; обвинявам човека, който го е назначил. Какво стана с легендарната политика за набиране на персонал, която проповядваше рекламният гуру Дейвид Огилви:

Ако всички назначаваме хора, по-малки от самите нас, ще станем компания от джуджета. Но ако назначаваме хора, по-големи от нас, ще станем компания от гиганти.

Винаги ми е допадало отношението към обслужването в Америка, защото там отговорността по правило се носи от обслужващия персонал – те просто са длъжни да се харесат на клиента.

Не ме интересува колко неискрена е сервитьорката, когато ми пожелава приятен ден или пита как съм; не ме интересува дали не злоупотребява с подмазването, когато изрежда специалитетите с ентусиазма на мажоретка, надрусана с прозак. Какъв е проблемът хората да се усмихват, когато ти сервират сутрешното кафе, вместо да ти го носи някой кисел и мърляво облечен простак, който смята, че работата като сервитьор му е под нивото?

Сферата на обслужването има нужда да се събуди, да помирише своите надценени, преварени кафета и да се абонира за новата американска мантра – „ККК“.

Това означава трите „К“ във фразата „Каквото, Където, Както желаете“ – и се е превърнало в основна политика на обслужването навсякъде от Сан Франциско до Лонг Айлънд.

Старовремският свят на добрите маниери е отнесен от вихъра на промяната, а крайно условните признаци за добро възпитание, сигнализирани от обноските, вече не работят. Добрите обноски днес не означават онова, което са означавали преди сто години, така че вече не е жизненоважно да знаеш как точно да се обърнеш например към бившата съпруга на някой херцог.

Но елементарната учтивост никога не излиза от мода.

Да си признаем, да бъдеш очарователен и да имаш добри обноски не е толкова трудно.

С малко усилия съвсем скоро можеш да се превърнеш в най-очаровател ния човек с най-добрите обноски, когото познаваш.

Просто запомни тези 44 основни правила за добри маниери:

  1. Ако се качваш по стълби, винаги върви зад жената. (В случай че тя падне.)
  2. Върви пред нея, когато слизаш. (По същата причина.)
  3. Ако вратата е нормална, тя влиза първа; ако вратата се върти – ти.
  4. Ако просто вървиш по улицата заедно с жена, винаги трябва да вървиш по-близо до бордюра (в миналото това се е правело, за да не я опръска някой минаващ кон, но все пак е учтиво).
  5. Никога не сядай преди нея.
  6. Когато си в самолета и си успял пръв да завладееш облегалката за ръце, от време на време доброволно се отказвай от нея.
  7. Никога няма да ти се размине, ако хвърлиш един бърз поглед към гърдите й. (Тя винаги ще забележи.)
  8. Ако сушиш ръцете си на въртяща се хартиена кърпа в обществена тоалетна, дръпни я още веднъж надолу, след като си я използвал.
  9. Дъвката не се хвърля на улицата.
  10. Можеш да плюеш единствено, когато играеш ръгби или футбол или в собствената си баня (можеш да правиш всичко в собствената си баня).
  11. Не носи кафяви обувки, след като се стъмни.
  12. Винаги казвай „наздраве“, когато някой кихне, макар че и веднъж е достатъчно.
  13. Винаги давай бакшиш на гардеробиерката.
  14. Винаги казвай „моля“. И „благодаря“.
  15. Ако мислиш, че има вероятност някоя жена да те чуе как пикаеш (и не си в тоалетната на стадиона), пусни чешмата.
  16. Винаги наливай първо в нейната чаша.
  17. Не си задължен да надцакваш шегата на събеседника си, дори и да можеш.
  18. Не говори за работа (не ни е чак толкова интересно, защото това, с което си изкарваш хляба, може да е по-скучно от това, което всички останали правят).
  19. Не носи бутилка, а цветя (освен, разбира се, ако не е някоя много добра бутилка или шампанско – но в такъв случай сигурно трябва да вземеш две).
  20. Не яж на улицата.
  21. Никога не яж топла храна в кола.
  22. Особено в чужда кола.
  23. Никога не споменавай трето лице по име в електронно писмо, освен ако не би се радвал той да го прочете.
  24. НЕ ИЗПОЛЗВАЙ ГЛАВНИ БУКВИ, КОГАТО ПИШЕШ. Изглежда така, все едно ВИКАШ. Не го прави нито на хартия, нито в онлайн кореспонденция.
  25. Електронната поща не е подходяща за съболезнования.
  26. Писмото или картичката са по-изискани – във всеки един случай.
  27. Винаги давай мигач.
  28. Ако не изпратиш сватбен подарък или коледна картичка, ние помним. И не забравяме.
  29. Всяка жена обича комплиментите, така че давай. Но не го прави до степен, в която момичетата да си помислят, че си малко странен (или неискрен).
  30. Не споменавай имена, само за да се изфукаш, че познаваш съответните хора. Веднъж казали на Норман Сейнт Джон, сега лорд Сейнт Джон Фоусли, че го прави прекалено често. „Странно, преди няколко дни Кралицата ми каза същото“, отговорил той.
  31. Винаги отговаряй на поканите.
  32. Ако несъзнателно си забравил да обърнеш внимание на някого, веднага се върни и се поправи. Защото никога няма да забрави.
  33. Ако говориш на висок глас по мобилния си телефон в затворено пространство, заслужаваш да те пребият.
  34. Ако току-що си поръчал за цялата маса, но докато си на бара, пристигнат още хора, поръчай и за тях (не мисли, че си направил достатъчно, не си).
  35. Ако пиеш бира в бара и някой ти предложи да те черпи питие, не преминавай рязко на шампанско.
  36. Никога не излизай първи от таксито и не влизай последен в бара.
  37. Не бъди дете: не говори с пълна уста.
  38. Може и да сме в XXI век, но жените продължават да не обичат думата с „п“.
  39. Остави хората да довършат. Дори и да знаеш какво ще кажем, ние все пак искаме да си го кажем.
  40. Не си сипвай допълнително, ако няма да го изядеш.
  41. Винаги използвай дезодорант без остър мирис.
  42. Когато ти предлагат нещо (подарък, храна), не казвай „о, това го имам“ или „Не, благодаря, не ям спанак“.
  43. Ако излизаш от стая, в която има повече от четири жени, опитай се да не целунеш нито една от тях – ако започнеш веднъж, няма да можеш да си тръгнеш цял ден.
  44. И никога не преспивай с жена, която пуши на улицата (момичетата също трябва да имат някакви обноски).

Вижте още и: 30 правила за джентълмени от 1875

signature

Виж още и:

Leave a Reply

Be the First to Comment!

avatar
  Subscribe  
Notify of