Уинстън Чърчил – как да се отървем от скуката на възрастните

“Работи като роб, управлявай като крал, твори като бог” – това изказване на скулптора Бранкузи звучи като описание на живота на Уистън Чърчил – най-великия британец в историята.

Как е успял да открие призванието си?

Как е успял да достигне до висини в различни сфери на дейност? Как е успял да направи живота си интересен и наситен с всевъзможни преживявания…

Много често процеса на израстване е синоним на скучна и монотонна работа, заради която не ни остава никакво време за интереси и хобита. Резултатът е предсказуем, но печален – скука, постоянна умора, тревожност и депресия.

За съжаление, много от възрастните хора не разбират причините за своето депресивно състояние и безпокойство. Те смятат, че умората идва от голямото количество занимания и се опитват да се съсредоточат върху една дейност, отменяйки всички други.

Чрез примера с Уистън Чърчил и неговите съвети за живота, можем да видим, че въпроса не е в броя на заниманията, а в тяхното качество: в по-интересната работа, в задълженията, които ви удовлетворяват и във възможностите да сътворите нещо.

А сега по-подробно за това, какви са били съветите на великия премиер-министър и как по-точно той е разнообразявал живота си.

Уистън Чърчил (1874 – 1965)

winston

Политик и ненадминат оратор, премиер-министър на Великобритания от 1940 до 1945 година, той е журналист, писател и лауреат на Нобелова награда по литература. Чрез запитване, което е направено от BBC през 2002 година, е наречен „най-великият британец в историята”.

Работи като роб: действай и намери призванието си. Намери работа, която ще ти носи удоволствие. – Уистън Чърчил

Чърчил делил „здравомислещата, трудолюбива и полезна част” на населението на две части: Първите, за които работата е работа, а удоволствието е удоволствие и вторите, за които работата и удоволствието са едно и също нещо.

Повечето хора принадлежат към първата група и получават своята компенсация. Дългите часове работа в офис се възнаграждават със средства за съществуване и желание за различни удоволствия, които често приемат проста и скромна форма.

Но любимци на съдбата са хората от втората група.

Техният живот преминава в естествена хармония, никога не им стигат определените часове за работа. Всеки ден за тях е празник , а обикновените празници, в които не успяват да работят се възприемат като досадно нещо, което ги дели от призванието им. Днес младите хора просто ненавиждат да се намират в първата група и жадуват да попълват редовете на втората. Но до ден днешен всички съвети, как това да се случи – просто да се огледаш и да намериш страстта си, преди да избереш професията или делото живота си се оказват празни приказки. Много по-добре е да търсите призванието си, отдавайки се напълно на някаква страст.

Не е сигурно, че тя ще се окаже вашето призвание, но това е начина да я откриете.

Същото се е случило и при Чърчил.

winston2

Развил е дълбоката си любов към английския език и четенето още в ранна възраст, което му предвещавало кариерата на писател. Не било така с другите предмети обаче, те не му се отдавали така лесно и е трябвало силно да се старае, за да не изостава по тях в училище. Вместо университет, той е посещавал военната академия.

Кариерата му на писател не е започнала в ранна възраст.

Всичко се е случило заради настоящата страст в неговия живот – войната.

Чърчил много искал да попадне на фронта и когато не му разрешили да участва в битките като военен, той започнал работа като кореспондент във вестник, за да може все пак да „присъства” по някакъв начин на арената на военните действия.

Виждайки, че информацията, която предава за това, което се случва се харесва на обществото, Чърчил решава да напише книга. И вече в процеса на работа разбира, че това да е писател му носи много повече удоволствие, отколкото кариерата на военен, която толкова е искал.

Ето така открива призванието си.

Той не е стоял у дома си в търсене (чакане) на своето призвание.

Занимавал се е с това, което го е грабвало и му е доставяло удоволствие и така открива настоящото си призвание. Много хора са откривали призванието си просто опитвайки това, което им е било интересно в даден момент.

Има още един страхотен начин за търсене на призванието, благодарение на който Чърчил открил своята втора страст в живота – политиката.

winston3

Вместо да се натоварва, размишлявайки с какво да се заеме, той обръща внимание на проблемите, които съществуват около него.

В онзи момент такъв бил липсата на достатъчно честни политици с фантазия. И той решил проблема, попълвайки политическите редици с персоната си.

Търсенето на актуални проблеми помага при създаването на лично дело – намирате проблем и предлагате решение на хората.

Удоволствието най-често получавате не в самото начало на кариерата или пътя, който сте избрали, а вече в процеса на развитие. Светът принадлежи на тези, които действат. Когато работата действително ви сграбчи, не забелязвате как минават часовете на усилен труд.

Това е страхотно, защото бъдете сигурни, че без много труд, никога няма да успеете да постигнете целите си.

Във всяка област можете да срещнете „гуру”-та, които да ви обещават бързи резултати при минимални срокове и усилия. Но не забравяйте, че арсенала им от трикове и хитрини никога няма да ви доведе до нещо, което да си струва. Разбира се, че ако приложите разни хитрости може и да изкарате някой лев, но за да създадете нещо надеждно, действащо (и легално), няколко часа работа на седмица не са достатъчни. За това е нужен постоянен и упорит труд.

Ако сте решили да създадете нещо ценно, било то ваш личен проект или кариера в някаква компания, периодично ще изпитвате чувството, че сте страшно уморени, но не можете да приключите, защото това е вашия проект и ви е интересно да го правите. Ако нямате такива моменти, значи правите нещо не така както трябва. Каквато и област да изберете, първенството винаги ще принадлежи на този, който действа, гори, работи и се тревожи.

  • Дори любимата работа винаги се усеща като работа.

Може да смятате, че ако обичате работата си, я възприемате като развлечение и дните ви преминават весело и леко и ако все пак понякога това не е така, значи просто не сте избрали правилната работа… Това мнение е погрешно.

Дори да получавате удоволствие от работата си, тя не се възприема като постоянно развлечение. Чърчил винаги разделял работата и развлечението, смятал ги е за много различни неща. Любимата ви работа, все още си остава работа и това означава, че не всеки ден скачате от леглото с нетърпение. И това е нормално, все пак удоволствието и удовлетворението не са само в игрите и веселието, но и в личните способности и преодоляването на трудности.

  • Понякога ни се иска да оставим дори и любимата работа.

churchill2

Фактът, че обичате работата си, не означава, че не са ви минавали мисли от рода на „майната му” и съвсем не означава, че понякога не искате да зарежете всичко и да опитате нещо друго. Понякога задачите за писането на нещо не били толкова лесни за Чърчил, напротив, те били страшно сложни. Когато имал лично каре във вестника, се случвало да бъде в ужасно настроение и да проявява тежките черти на характера си, а когато и сроковете го притискали, стресът бил още по-непоносим. Колкото повече ви допада работа ви, толкова по-рядко ще изпитвате подобни чувства и ще преживявате моментите, в които да ви се иска да избягате по-далеч и да се заемете с нещо ново. Важното все пак е, че ще има такива моменти.

Търсете възможности в свободното време.

Ако сега се занимавате с нещо, което мразите и искате да се заемете с нова кариера, започнете от търсенето на възможности в свободните си моменти.

Чърчил пише първата си книга през три часовите почивки по време на службата си в Индия. По онова време бил 23 годишен и всички негови военни връстници използвали това време за сън или игра на карти. Чърчил пък се усамотявал и посвещавал свободните часове за писането на книги. Резултатът от подобно решение положил основите на кариерата му в областта на литературата.

Много от хората са започнали така:

Посветили са всяка свободна минута на новото си дело, съчетавайки обучението или работата си в някоя компания с тази над лични проекти.

Не е задължително да зарежете всичко и напълно да се отдадете на делото, което сте сметнали за свое призвание. На първо време ще е напълно достатъчно да го съчетавате със заниманията, които са не по-маловажни в дадения момент.

  • Спазвайте ред.

Известно е, че Чърчил е имал изключително строг дневен ред, което му помагало да постигне невероятна продуктивност. Съставянето и строгото следване на личен график ще ви помогне, особено ако имате повече задачи за вършене.

  • Концентрирайте се.

Чърчил е бил невероятно продуктивен, благодарение не на огромното количеството работа за вършене, а на високата степен на концентрация. Генерал лейтенант Ян Якоб бил просто поразен от неговата способност да се съсредоточи върху дадено дело:

Когато разумът му е зает с конкретен проблем, той е съсредоточен над него постоянно и никой не може да го разконцентрира.

Концентрацията ни помага да получим ясна представа и цел.

Не се занимавайте с работата, заради самата нея – винаги си поставяйте цели.

Чърчил винаги си е поставял задачи. Например, да напише 1000 думи на ден, за да установи крайните срокове на работата си. По време на войната в Манчестър написал: „Вниманието ми бе насочено само към Хитлер, изключвайки всичко останало”.

Поставяйте си ясна цел, планирайте добре стратегията си, изпълнявайте стриктно плана и победата ще е ваша.

Управлявай като крал: важната роля на лидерството

line

churchill3

Може да ви се струва, че за да съхраните ентусиазма на младостта си, в зряла възраст ще се наложи да избягвате задълженията, оставайки самотни и живеейки за себе си.

В този подход има един недостатък: подобен стремеж да се съхраните отрича една от най-важните особености на детството – потребността да влияем на реалността и на другите – нуждата да променим нещо в този свят.

Когато децата навлизат в детството, много от тях обичат да натискат копчето на лампата. Това е едно от първите преживявания, при което те влияят на нещо и чувстват своята вродена способност да променят този свят. Пораствайки, често забравяме за тази способност и удовлетворението, което изпитваме управлявайки реалността.

Превръщаме се в зрители, които на нищо не въздействат. Ако хората се отказват от задълженията и предпочитат да си останат деца, те продължават да „щракат лампата”, но сега техния ключ е само и единствено компютърната мишка.

Могат да избират от менюто, но властта им свършва до тук. Ако в менюто няма достатъчно опции, всичко което им остава е да се оплакват от живота. През това време властта, колкото и странно да ни се струва ни дарява със спокойствие.

Изследвания сочат, че по време на полет, военния пилот изпитва по-малко стрес, отколкото навигатора. Това е така, защото той контролира ситуацията. Затова дори отговорността лежаща на плещите ви да е голяма, в душата си ще имате повече мир, отколкото у тези, които предпочитат да не поемат такава.

Енергията на младостта не се съхранява избягвайки отговорностите.

Най-жалките зрели хора постоянно се оплакват от културата, политиката и много други неща, като при това смятат, че нищо не могат да направят, за да подобрят обстоятелствата.

Най-щастливите хора правят точно обратното, поемат цялата отговорност и се наслаждават на възможността за реална промяна в този свят.

В която и област да решите да станете лидер – дали в семейството, в приятелска кръг или в културна среда – важно е да запомните няколко правила. 

Въздържайте се от жертви, не съжалявайте за тежкия положен труд, не се бойте от недоброжелатели и всичко ще е наред.

През 1930 година, когато Чърчил навършил 60 години, било очевидно, че шансовете му някога да стане премиер–министър са равни на нула. Когато британската делегация от депутати начело с лейди Астор посетила Съветския Съюз и се срещнала със Сталин през 1931 година, той разпитвал за тяхната политическа ситуация в Англия и особено за Чърчил.

Чърчил?! – възкликнала Астор с презрителен смях. – Неговата кариера е приключила.

Когато всички останали смятали, че Чърчил вече може да не се брои, той бил готов да служи сам и не изоставил мечтата си – да стане глава на правителството на нейно Величество.

Наблюдавал Германия в продължение на 30 години и никога не променил позицията си, за да се хареса на широката общественост.

Вместо да се промени, за да угоди на обществото, той просто изчакал докато света приеме неговата истина. И накрая това се случило. И когато станал премиер-министър, почувствал, че следва „съдбата си” и че „целия минал живот е бил подготовка” за задачите, които предстоят. Оставайки верен на своите убеждения и следейки активността на Германия в течение на предстоящото десетилетие, той можеше с увереност да каже, че ще е добър кандидат за поста.

Предупрежденията, които отправих през последните шест години бяха толкова многобройни и сега така чудовищно се оправдаха, че никой не може да ми противоречи. Не могат да ме обвинят, че съм започнал тази война или съм искал да се подготвя за нея – Уистън Чърчил

Стремете се да оцелеете, не само по време на бурята, но и по време на затишието, преди да се е разразила. Днес в семейство ви може всичко да е наред, а бизнеса ви да процъфтява, но един ден това далеч няма да е така.

Готови ли сте да поемете отговорността, да напътствате и да водите?

  • Владей езика.

Думите имат огромна сила, ако умеете да управлявате речта си. Правилно съставените мощни фрази и убедителни аргументи могат буквално да променят света. Чърчил се е утвърдил като човек владеещ езика си. Чрез това той придобива по-мощна сила, отколкото и най-великият крал. Той е независима сила в света. Изоставен от своята партия, предаден от приятелите си, лишен от поста, той пак може да управлява, когото и да било с тази огромна сила.

  • Станете пример за своите подчинени

churchill22

В примера има много повече власт, отколкото в думите.

Чърчил не просто разговарял с народа, той намирал пътя, за който говорел. Силата на неговите морални норми била несъмнена, а силата на неговия характер създавала просто невероятен ефект. Хората можели да тръгнат след него и накрай света.

Не е важно дали сте баща, треньор, началник или духовен лидер.

Бъдете пример за силен човек , който постъпва правилно. Това действа много по-ефективно, отколкото изнасянето на стотици речи.

Лидерът, който проявява целеустременост и мъжество, дори не се нуждае от речи, за да бъде последван от другите хора и те да направят това, към което той ги склонява.

  • Бъдете подготвени – хората ще се опитат да ви лишат от властта.

Имате ли врагове? Добре. Значи някога нещо сте отстоявали в живота си. – Уистън Чърчил

След като разберат, че пристъпвате към реални изменения, веднага ще се появят критици, които ще се опитат да ви почернят и да ви свалят от позицията на водещ.

Просто приемете тези атаки, все едно така трябва да бъде.

Това е признак, че наистина променяте нещо в този свят.

  • Имайте мъжеството да се срещнете с неблагодарността.

Не очаквайте, че хората вечно ще ви благодарят, просто защото сте направили нещо хубаво за тях, дори и да е много хубаво. Хората имат къса памет що се отнася до добрите дела. Те предпочитат да се концентрират върху негативните неща. След като Чърчил преминал през 6 години на световна война с целия си народ, в мирно време англичаните поискали нов лидер.

По този повод неговият приятел Харолд Никълсън е казал:

Когато стигнем в спокойно море, забравяме как по време на буря сме се вкопчвали за капитана.

line

churchill566

Но Чърчил се опитвал да не обръща внимание на негативните си мисли.

Да, той съжалявал, че службата му била по-кратка отколкото искал, но и така е направил повече от това, което смятал да направи и това било достатъчно.

Твори като бог: неразделна част от живота.

За да бъдеш наистина щастлив и здрав, се нуждаеш от две или три увлечения и всички те трябва да бъдат истински. – Уистън Чърчил

Той открил, че само така биха могли да се постигнат множество часове на продуктивна работа всеки ден. Когато забелязвал, че резултатите от литературните му трудове започвали да стават объркани и неудовлетворителни, просто превключвал на друг вид дейност.

След определено време отново бил в състояние да се върне към писането, бодър и готов за нови литературни подвизи. Смятал е, че занимавайки се периодично с различни дейности, може отлично да тренира мозъка си, както и да си почива пълноценно.

Няма смисъл да говорите на уморените „мозъчни мускули”: „ще ви дам да си починете”, „ ще отида да се разходя” или „ще лежа и за нищо няма да мисля”. Умът ще продължи да се занимава с това. Ако той претегля и мери, меренето и претеглянето продължава. Ако той се притеснява, то той ще продължи да го прави.

Безполезно е да спорим с ума си в такава ситуация. Един американски психолог е казал: „Когато се разстройвате поради някаква причина се случва спазъм от емоции, умът е хванал нещо и не смята да го пуска. Можете леко да намекнете за нещо друго, докато умът конвулсивно притиска предмета на размисъл. И ако това нещо е избрано правилно, ако то наистина принадлежи към друга област на интереси, умът започва постепенно да се отпуска и да се възстановява.

churchill

По тази причина Чърчил препоръчвал на всички да си изберат няколко хобита, за да намерят противоотрова в стимулиращите игри срещу „безпокойство до смърт” и „скучно до смърт”. Внимателно избирайте своите увлечения: независимо от това, че Чърчил наричал хобито част от пълноценния живот, той не смятал, че може да бъде избрано просто така:

Хоби – това не е занимание, което може да бъде лесно избрано за един ден. Търсенето на интересни занимания за ума – е дълъг процес. Необходимо е внимателно да подберете хоби и да поддържате интереса си към него.

Чърчил вярвал, че от интересно хоби се нуждаят не само тези, за които работата и развлеченията се явяват несъвместими неща, но и тези, които действително обичат работата си. Най-важната част в избора на хоби, както той смятал, е то да бъде дейност различна от тази, с която се занимавате по цял ден. Няма смисъл да предлагате на човек, който се е занимавал цяла седмица с тежък физически труд през почивните дни да се заеме със спорт – да играе футбол или бейзбол например.

Също така не си струва да викате политик или бизнесмен, който цяла седмица е работил и мислил за важни неща, да поработи и помисли за важните си дела и през почивните дни.

Още Чърчил забелязал, че независимо от голямата популярност на четенето като хоби, то прекалено много прилича на ежедневната дейност на човека изкарващ парите си чрез тежък умствен труд. Освен това Чърчил съветвал да избирате хоби, в което са задействани едновременно очите и ръцете – занаяти, тъй като те най-добре помагат за възстановяването на психичното равновесие. Отново това е особено актуално за работещите в умствената сфера, защото ръчния труд допълва недостига на занимания от такъв род.

Освен това се появява възможност за създаването на нещо, което е особено важно за хората, чиято работа не е свързана с творчество. И накрая, Чърчил бил против огромното количество хобита, с които се захващат някои хора, за да получат удоволствие от новото, необичайното занятие, а след това да го захвърлят. Дисциплината е важна не само в работата, но и в хобито, защото тя създава самия начин на живот и мислене.


churchill55

Скуката е била заплаха за душевното равновесие на Чърчил. Уистън виждал в скуката напразно губене на време, и когато той чувствал наближаващата скука задължително правел „безжалостна пауза” и избирал по-подходящо занимание.

Лекарство за скуката можело да стане всичко.

Диктовка на писмо, фалшиво пеене или подреждане на тухли в градината.

Той винаги имал цял списък с възможни активности: четене на роман, хранене на златната рибка, анализ на написаното във вестниците или речи.

Съвременните хора често засядат в скучни занятия, не защото не са открили за себе си нещо интересно, а просто защото дори не подозират, че им е скучно.

В съвременния свят, където във всеки един момент можете да седнете на компютъра или да вземете смартфона, дори няма да разберем, че всъщност ни е страшно скучно, а безполезното сърфиране е просто начин да се отвлечем от скуката. Просто си губите времето в безполезно разсейване, а за интересни занимания време не остава. Затова, умението да определите скуката, да се откъснете от нея и да се заемете с нещо друго е много важно.

  • Делегирайте задачите, ако е възможно.

Разбира се, супер продуктивността на Чърчил се обяснява не само с неговия ентусиазъм и умението му да се концентрира. Той имал и цял отбор помощници, които решавали рутинните задачи, освобождавайки място в графика му за по-важните такива. Той не почиствал дома си, не готвел и не ходел за покупки. Някой хора смятат, че ако отстъпват делата си на друг, то резултатът от тях може да се влоши. Но анализа на живота на много велики хора показва, че повечето са можели да делегират своите задължения и много често се възползвали от това.

В края на краищата щеше ли да има толкова ползи за английската нация, ако Чърчил, вместо съставянето на реч в събота сутринта, чисти листата в градината?

Освен това, прехвърлянето на ежедневните рутинни занимания позволява не само повече време да се отдели за работа, но и да намерите повече време за развлечения, които както вече казахме по-горе, понякога са не по-малко важни от самата работа.

Помнете, освобождавате времето, което може да изразходвате много по-продуктивно и да ви донесе по-големи облаги, отколкото това да почистите плочките в банята например.

Решително прекъсване на скучния, зрял живот

line

churchill5

Много хора сега скучаят, малко почиват, чувстват безпокойство и депресия.

Чърчил бил склонен към меланхолия, но му се случвало и да не се поддава на пристъпите й за сметка на работата, която му носела удовлетворение, интересните хобита и не по-малко интересни задължения. За да се бори с лошото настроение в период на скука, Чърчил винаги използвал метода на твърдите почивки.

Телохранителят, който трябвало да следи за Чърчил, забелязал:

Той може да започне да се движи във всеки един момент, без предупреждение. Ако по време на вечеря попадне на скучни хора, определено време ще се държи с тях вежливо и ще ги търпи, но след това просто ще се предаде и ще си тръгне. Ако филмът, който гледа е скучен, той няма да се принуждава да го гледа до край, а просто ще стане и ще си тръгне, няма значение с кой е дошъл, дори това да е самия Франклин Рузвелт.

Понякога настъпва време за решителна почивка в плоския и скучен зрял живот.

Нашата работа, задължения и свободно време могат да бъдат трудни, напрегнати и пълни с проблеми, но не и скучни, защото…

…един ден ще умрете. Но докато още не сте в гроба, не позволявайте на скуката да ви застигне.

signature

Виж още и:

Leave a Reply

Be the First to Comment!

avatar
  Subscribe  
Notify of