Когато швейцарец означава гадно коп**е

“Pas de l’Argent, Pas de Suisse” – Ако нямаш пари, няма швейцарци!

Виждали ли сте швейцарски гвардеец, тези, които охраняват и в наши дни папата?

Питали ли сте се защо Ватикана се пази именно от швейцарски войници с откровено забавно изглеждащи костюми, а не от италиански карабинери например?

Отговорът е прост:

В края на Средновековието папата бил голям “играч” на политическата, военната и обществена сцена. Той притежавал огромни територии, армии, и очевидно имал някои угризения за извършването на масови издевателства чрез своите войници.

Голяма част от тях били наемници. Папите по онова време наемали най-добрите, най-смъртоносните, и най-запалените наемници, онези, за които убиването било повече от хоби, като се започне от края на 15 век с Папа Сикст IV, който бил швейцарец.

папа Сикст IV
папа Сикст IV

Ако се телепортираме назад, назад във времето, когато швейцарците още не са изнасяли часовници, шоколадови бонбони, сирена и не предлагали добре защитени банкови закони, то в разцвета си бил един друг износ – този на смъртоносни и порочни бойни сили, които били на разположение за продажба в цяла Европа – т.нар. the Swiss Oath-Brothers, the Eidgenossen.

Да, именно швейцарците били едни от най-бруталните и свирепи военни сили по онова време. Но за да разберем как са станали такива, трябва да се потопим по-надълбоко.

line

В началото на 1300 г. не феодалният режим бил големия проблем за швейцарците, а по-скоро започналите външни набези целящи да завземат част от Швейцария.

Места като прохода Готард били особено желани от външните сили. Новопоявилите се завоеватели смятали, че чрез здравата си броня и добре обучени рицари бързо ще се справят с бедните и изтерзани от феодалния строй, швейцарски селяни.

Лош залог…

По онова време швейцарците не били богати, не били тежко въоръжени, нито имали броня. Но можели да правят копия, наистина дълги копия известни като алебарди, както и мечове дълги почти колкото височината на един средно висок мъж. Те не можели да си позволят здрави щитове, дори ризница, но открили друг, много по-мощен инструмент за отбрана.

Дисциплинираната работа в екип!

Те осъзнали, че работейки заедно и масово могат да изградят бойна сила, която да изтреби всичко, което се доближи до нея. Какво са имали предвид?

Швейцарците знаели дяволски добре, че нямали какво да губят и единствения им шанс за оцеляване бил смазваща победа!

Основното им тактическо оръжие било гротескно просто!

Това били онези дълги копия – алебарди.

48712819.cached (1)

Но сами по себе си алебардите нямало да свършат работа.

Една от основните им военни тактики била огромната изключително дисциплинирана формация от бойци, известна още като фаланга, често наброяваща около 3000 души.

Първата редица на формацията поставяла копията ниско долу, втората по-нагоре и т.н. Тези, които идвали насреща им се сблъсквали с нещо като огромен смъртоносен таралеж.

Да, тя не можела да се обръща, трудно маневрирала, но това, което правила не било виждано от поне хиляда години. Тя можела да убие без милост всичко, което се изправило пред нея.

Единственото, което излизало от задния ѝ край било трупове, мъртво вражеско месо!

Така високо платени и добре обучени рицари се изправили срещу швейцарците. Онова, което било още по-лошо за врага е, че швейцарските войници очаквали срещу себе си много повече противници, отколкото наброявала собствената им формация. За това свидетелстват няколко самоубийствени нападения срещу значително по-многобройна армия. Това само добавяло повече страх у онези срещу, които се насочвал безмилостния тръст на фалангата!

Щом попаднели на бойното поле веднага влизали в боен строй и предприемали директна атака – без никаква пауза, без “първо да погледнем и да видим”, без оценка на ситуацията!

Атака на първо място, винаги!

Това имало значение на психологическо и на тактическо ниво, а в последствие и на стратегическо. Да вземем за пример само една битка:

Тази при St. Jacob-En-Birs през 1444 г.

Тогава френският дюг Луи бил натоварен от баща си (кралят) да обсади Цюрих. Така той се отправил към града с около 30 000 души армия. Но на Луи не му се получило.

Само след като армията му пресича границата близо до Базел една швейцарска фаланга се появява от един хълм и без никакво колебание се “разбива” директно във врага.

Швейцарците били само 1300!

Врагът имал числено превъзходство най-малко 20 към 1.

Но швейцарците не показали и капка колебание, дори не се забавили…

Те се врязали във военната колона на Луи, за да се изправят срещу действителността!

Формирали “таралеж” с насочени копия във всички посоки.

Луи също не спирал да атакува отново и отново:

С арбалети, с огън, направил всичко, което можел.

В резултат на това швейцарския таралеж просто се свил, но никога не се разчупил!

В края на битката всички швейцарци били мъртви, но от 30 000 френска армия били останали едва 2000 войника. Луи дори не успял да види основната швейцарска армия, която очаквал само няколко мили по-навътре в Швейцария.

Същата тази нощ той се обърнал и си тръгнал!

line

След като швейцарците консолидират своята независимост, преди да започнат да изнасят часовници и шоколад, те започват да изнасят своите смъртоносни умения.

От тук идва и изразът:

“Pas de l’Argent, Pas de Suisse” – Ако нямаш пари, няма швейцарци!

И други народи са се опитвали да копират успешните им бойни формации – като германската “Landsknecht”, но в крайна сметка швейцарците си остават най-добрата инвестиция, когато става въпрос за ефективна наемна смъртоносна сила.

Ето защо преди много години папата наема именно тях за своята защита, а неговите наследници поддържат тази традиция и до днес…

Виж още и:

Leave a Reply

5 Comments on "Когато швейцарец означава гадно коп**е"

avatar
  Subscribe  
Notify of
Kristian
Guest

Изключително интересна тема, с кеф си я изчетох.Поздравления за отличната работа.

Янислав
Guest

Стана ми интересно и порових. Според източниците (включително Wikipedia, да, знам, не винаги достоверен източник), загубите на французите са били около 2000 човека, а не 2000 оцелели от 30000.

Gergana
Guest
Здравей, христо 🙂 Подхванал си доста интересна тема, станала ми все по-интересна след като посетих страната. За мен и другия основен въпрос беше как са успели да опазят своята независимост швейцарците особено в такава инфарктна близост до Хитлер. Освен перкетни наемници и безстрашни войни ,бих искала само да допълня и че друг важен фактор за избирането на швейцарците като официална охрана на Папата е и факта, че се в страна се говорят четири езика. А за да се намали риска от заговори, се избират войници само от немскоговорящата част. За маневреността на фалангата, не им е и било особено нужно… Read more »