Изкуството на последните ловци с орли от Монголия

Изчезващият лов с орли – в царството на монголските казахи

В дивата природа, сред планините на западна Монголия, където температурите падат до -40°С, само най-силните оцеляват. Австралийският фотограф с индийски произход Палани Мохан открил това по-трудния начин, когато се заел да документира последните останали ловци, които използват обучени орли за лов на диви животни.

Племената, за които ще ви разкажа по-долу са изчезваш вид.

В момента има останали само около 50-60 истински ловци с орли. 93 годишният ловец Оразкан Шуинши казва, че днес младите хора от неговото племе “искат само да стоят вътре на топло и да пазят своите орли единствено за фестивали като ги третират като домашни любимци. Хората станаха мързеливи, а това прави и орлите мързеливи. Тези животни са диви бойни птици.

Те не са нещо, което да виси на стената като украшение.”

Останали са само 50-60 човека от това, което наричам истински ловци с орли. Те остаряват и след всяка зима стават все по-малко. – разказва Палани Мохан пред CNN

В продължение на стотици години казахстанските номади отглеждат своя добитък в близост до Алтайските планини в Западна Монголия. Казахите от Алтай са уникални със своята ловна традиция, която включва използването на обучени огромни орли за ловуване на кон.

Ловците от тези региони са уникални със своята ловна традиция.

Ловецът обикаля ловната местност, яхнал кон и държейки в ръка своя златен орел. Качен на билото, той гледа и чака. Когато забележи плячката – обикновено лисица, ловецът тръгват след нея изпращайки орелът да я убие.

Но как започва всичко?

Специалната връзка между ловец и орелът му започва да се изгражда още, когато ловецът се изкачи на високата скала, където гнездят тези птици и отнеме малкото орле от там. Като казвам малко, имайте предвид, че не ги вземат докато са още пиленца, а когато са навършили около 4 години (Златният орел може да живее до 30 години). Вземат се на тази възраст, тъй като е важно вече да са се научили да ловуват и да не зависят от майка си. Не трябва да бъдат и по-стари, тъй като няма да могат да се научат да живеят с хората.

Любопитно е, че ловците вземат само женските орлета от гнездото, тъй като те стават по-големи, по-силни и по-агресивни от мъжките. Една пораснала женска от породата Златни орли може да достигне размах на крилете до 2.5 м. и да тежи над 15 кг.

Впечатляващо животно, нали? Малкото орле постепенно се научава да приема храна от ловеца и веднъж щом доверието е изградено, ловецът започва да тренира птицата. За тях, орелът е част от семейството, заемащ почетно място в дома през повечето време, с изключение на летните месеци.

И докато всички мъже в семейството се грижат за орела, само този, който го е взел от гнездото му ловува с нея.

Ловът протича през зимата, когато температурите достигат до минус 40 градуса.

В този нечовешки студ птиците се превозват увити, за да се топлят и да стоят спокойни. Силната връзка между ловец и орел се засилва най-вече от стотиците часове прекарани заедно. Ловните излети продължат до няколко дни в изкачване на върхове, от където орелът може добре да огледа пейзажа. След като плячката е набелязана (обикновено лисица), ловецът пуска орлицата да я убие. Обикновено ловците носят кожени палта, направени от плячката, която собственият им орел е хванал. Връзката между ловец и орел обикновено продължава от 6 до 8 години, след което орелът се освобождава обратно в природата, за да се размножава.


Палани Мохан ©

Едва 17 годишен Палани за пръв път вижда обучен орел-ловец, носещ лисица – тази картина му остава завинаги. Десетилетия по-късно, когато вече живее в Хонг Конг, фотографът получава предложение за полет до Монголия.

Излетях за Монголия с много малко планиране, казва Палани. “Скоро след като отидох там осъзнах, че има голяма история, която някой трябваше да разкаже.

Проектът продължава цели 5 години като Мохан посещава областта 4 пъти  и често живее със самите ловци.

Много пъти единствената причина да не си тръгна беше, че бях толкова болен, казва Палани. “Ръцете ми бяха измръзнали, краката ми бяха много зле. Имах наистина трудни моменти, особено с батериите на камерата, които беше толкова трудно да стоплям. Това беше най-трудното нещо, което някога съм правил.

Но освен да се бори със суровите условия, Мохан наблюдавал орлите в очакване на перфектния кадър.

Орлите не стоят на едно място, те са диви птици. Беше адски трудно да ги хвана за снимка. Няма нищо по-разочароващо от това да видиш перфектния кадър с орела, а той да изчезне само след секунди като капка вода върху горещ котлон.

Орлите рядко не са в движение, което прави времевия отрязък от време за перфектна снимка много малък.

Въпреки предизвикателствата, Мохан създава снимково есе включващо 90 спиращи дъха фотографии, чрез които разказва историята на тези ловци в своята книга. Те говорят за красивия пейзаж с брутални метеорологични условия, за силните и издръжливи ловци и тяхната забележителна връзка, която имат със своите орлици.

Въпреки, че снимките са черно бели, пейзажът по тези места не е много по-цветен. Всичко беше кафяво, орлите сиви, дрехите на ловците тъмни, лицата им бяха закалени. С останали само 50-60 ловци с орли, надявам се хората да разберат, че някъде там все още има човеци, които живеят така. Това обаче се променя, тъй като по-младото поколение наистина не иска да ловува по този начин.

Виж още и:

Leave a Reply

Be the First to Comment!

avatar
  Subscribe  
Notify of