Историята на Чарли Браун и Щиглер – двама вражески бойни пилоти

Хората обичат да слушат военни истории за велики генерали, стратегически битки и грандиозни военни успехи. Но има и една друга страна на войната, на която все по-рядко се обръща внимание, а именно военното рицарство. То е и отговорът на въпроса защо някои войници рискуват собствения си живот, за да спасят враговете си, а в последствие развиват дълбока връзка с тях, надживяваща войната. За съжаление, в епохата на безпилотни самолети и подъл тероризъм, тези рицарски жестове вече са отживелица. Затова нека се върнем назад в историята и да си припомним един от най-емблематичните от тях.


На първо, на последно място, винаги!

За едно необикновено мъжко приятелство между двама вражески бойни пилоти по време на Втората Световна Война

Опитът от миналото и спомените ни от тогава са склонни да се появяват в настоящето от най-малките неща: миризмата на скара и дървени въглища, която ви напомня за детството, износената стара тениска, уханието на парфюмът на първата ви любов или смехът на някой приятел. Повечето от тези спомени са приятни, други незначителни и много малко от тях са свързани с живота и смъртта. Но много от бойните пилоти през двете световни войни – едни от най-смелите мъже живели някога, често превъртат в паметта си точно такива.

Такъв е и случаят с ветеранът от Втората Световна война Чарли Браун, който често свързва настоящето с подобни паметни епизоди от миналото, в най-запомнящият, от които участва нацисткият пилот Франц Щиглер.

Преди да проследим необичайната връзка между двамата бойни пилоти, нека започнем от малко по-далеч. Лейтенант Чарли Браун бил селско момче от Уестън, Западна Вирджиния, преди да се озове от другата страна на Атлантика, за да служи в 379-та бомбена група на Американската армия. Разположен в базата Royal Air Force в Кимбълтън, Браун пилотирал огромния В-17 част от отбора на Ye Olde Pub.

По време на войната, тези огромни бомбардировачи, оборудвани с по 4 двигателя, били включени в кампании срещу германски военни обекти.

екипажът на Браун Ye Olde Pub
екипажът на Браун – Ye Olde Pub

От другата страна на монетата бил Франц Щиглер, боен пилот на изтребител, прикрепен към Jagdgeschwader 27. Със своите 22 сваляния на вражески самолети Щиглер бил отличен с една от най-високите награди давани на военните в нацистка Германия – “Рицарски кръст”.

Целта на първата мисия от екипажа на Браун Ye Olde Pub била бомбардиране на немски завод за производство на самолети Focke-Wulf в Бремен, където в последствие нещата излезли извън контрол за американските пилоти. По време на въздушния щурм (5 дни преди Коледа на 1943 г.), самолетът на Браун веднага бил подложен на обстрел от противовъздушен зенитен огън, в резултат на което вторият двигател излязъл от строя, а четвъртия се повредил сериозно.

crashed_plane_750

Заради намаляването на скоростта, екипажът на Ye Olde Pub отпаднал от атакуващата формация. Само за 10 минути над дузина германски изтребители атакували В-17 на борда, на който били Браун и хората му. Повечето от защитата на огромния самолет била разрушена, заедно с двигател № 3. По-голяма част от екипажа бил ранен от свистящите картечни откоси на изтребителите, а самият Браун претърпял контузия на рамото.

Тежка, много тежка бойна ситуация.

И все пак – още били във въздуха!

Докато презареждал на летището, Щиглер гледал борещия се в небето американски самолет. Той бързо скочил в своя Месершмит Bf 109 G-6 знаейки, че много лесно ще настигне екипажа на Ye Olde Pub. Вече във въздуха и дишайки във врата на Чарли Браун, немският боен пилот видял ужасното състояние на самолета и хората в него. Той дори можел да види ранените войници през дупките, които направили немските му колеги със своите картечници.

Въпреки близостта си с американския самолет и за огромна изненада на Браун, Франц Щиглер не открил огън по агонизиращия бомбардировач!

Вместо това направил нещо много по-достойно.

историята на Чарли Браун и Франц Щиглер
Снимката е възстановка на битката

Пред гледката на ранените и безпомощни американци, Щиглер си спомнил думите на своя командващ офицер: “Ти си боен пилот – на първо, на последно място, винаги! Ако някога чуя, че някой от вас е застрелял човек с парашут във въздуха – лично аз ще го разстрелям.

В този момент за Щиглер, самолетът на Браун бил човек с парашут – не бивало да стреля, защото това нямало да бъде битка на боен пилот, а разстрел на беззащитни хора, каквито са падащите от небето с парашут. Вместо да вади оръжие, Щиглер започнал бясно да мята на Браун! Германецът се опитвал да подкани екипажът на едва летящия В-17 в близкото нацистко летище, където да се предаде мирно или да се опита да го ескортира до недалечното летище в неутрална Швеция. Браун продължавал да лети, без никаква възможност да разчете знаците с ръце, които му отправял елитния немски пилот.

В този момент Щиглер се доближил до бомбардировача летейки заедно с него, знаейки, че германските зенитни оръдия ще разпознаят своя боец и ще задържат огъня от земята.

stigler_fighter

Щиглер летял заедно с Браун, докато американския самолет достигнал до открити води, след което махнал за поздрав и се оттеглил. По някакъв начин екипажът на Ye Olde Pub изминал разстоянието от 250 мили, почти разрушен, за да стигне до безопасна база в Англия.

По-късно Браун обяснил на своите ранени колеги, които не разбрали какво се случва във въздуха, как един немски пилот спасил техните животи. Той ги приканил да запазят мълчание и да не разгласят тази история, тъй като се боял, че този жест на човечност и доброта на немския пилот ще насърчи положителната нагласа за врага сред американските войски.

Браун се завърнал, за да продължи бомбардировъчния тур и военната си кариера, без никога да вижда Щиглер отново…или поне така си мислел.

Той продължил да служи във ВВС до 1965 г. като офицер от Държавния департамент на външните работи и накрая като изобретател.

През 1986 г.пенсионираният Браун говорил на едно събитие на бойни пилоти, където бил помолен да разкаже някоя незабравима история от Втората Световна Война.

След като се разровил в паметта си, той споделил историята на първата бойна мисия на Ye Olde Pub и за добротата на един случаен германски пилот.

Тогава Браун си обещал, че ще открие този неизвестен мъж.

stigler_charlie_photo

След четири години търсене из военните исторически хроники, Браун получил важна поща. Писмото било от самия Франц Щиглер, който се бил преместил в Канада през 1953 г. и станал успешен бизнесмен. В него пишело: “Аз бях този!”

От 1990 г. до 2008 те станали и останали близки приятели, докато не починали и двамата един след друг, само с няколко месеца разлика.

“През 1940 изгубих единствения си брат. Той загина в битка във въздуха. На 20 декември, 4 дни преди Коледа, имах шанса да спася В-17 от унищожение. Самолетът беше толкова пострадал, че се чудех как изобщо продължава да лети. Днес, пилотът Чарли Браун е толкова ценен за мен, колкото беше и родния ми брат. Благодаря ти Чарли. – Брат ти, Франц”

Първата среща между Чарли и Франц

Посланието, което ни оставят Чарли Браун и Франц Щиглер!

Ако Браун не беше помолен да разкаже тази история, приятелството между двамата може би никога нямаше да се случи – щеше да бъде забравена в миналото, а те никога нямаше да се срещнат. Немският пилот можеше лесно да свали огромния В-17 и да обрече на гибел няколко беззащитни човека, но той решава да прояви военно рицарство и да пощади живота на американците, с един от които ще се съберат 50 години по-късно, за да станат приятели.

Този пример ни показва едно много важно нещо, а именно колко е важно човек да живее така, че да не съжалява за нищо в последствие и ние определено трябва да вземем присърце този завет.

signature

Сподели статията:

2
Leave a Reply

avatar
1 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
Mr KingСпартак Recent comment authors
  Subscribe  
Notify of
Спартак
Guest
Спартак