Уроци по мъжество от магьосникът Хари Худини

Минало почти столетие от смъртта му, Худини е един от най-знаменитите артисти на своето време. Будещ почитание и възхита, дори и след смъртта си, той си остава кралят, владетеля на “златния век на магията”.

Огромната му популярност може да се обясни с човешкия устрем да предизвика смъртта.

Худини си играел с нея отново и отново, само за да може за пореден път да й се изсмее в лицето, оставайки за пореден път в света на живите.

Нямало значение с какво количество синджири го връзвали, колко здрави били белезниците и стегнати въжетата. Където и да го затворели – в кутия, сейф, затвор – той винаги се измъквал от там. Нищо не можело да го удържи, той изглеждал непобедим. Худини с право е наричан първият „супергерой” на Америка. Той изглеждал свръхчовек във всички отношения.

И все пак беше един от нас. Но какво го направи велик?

Практиката – ключът към величието

hudini

През цялата му кариера почитателите на таланта на Худини мислили над това как извършвал своите удивителни подвизи. Някои смятали, че бил в контакт със света на духовете и свръхестествените сили му позволявали да се дематериализира за извършването на своите атрактивни бягства.

Но тайната на успеха не била мистиката, дори не и магията.

Тайната била в неговата решимост да даде всичко от себе си до последната капка пот,  кръв и сълзи само и само да бъде най-добрия от най-добрите в целия свят.

С две думи, той бил мастарът на практиката.

Когато в ранна детска възраст Хари започнал да практикува магия, той молил брат си да го завързва с въжета, а след това прекарвал няколко часа на покрива на къщата, където живеело семейството му, опитвайки се да се освободи. Тичал, карал велосипед на големи разстояния, за да тренира тялото и издръжливостта си. Връщайки се на улиците на Ню Йорк , трябвало много да поработи над това да се отърве от думите и изразите, които издавали, че няма необходимото образование. Взимал уроци по риторика, стремейки се да придобие навиците на харизматичен шоумен. На 18 годишна възраст вече можел да издържа без въздух 3 мин. и 45 сек.

Започнал да изучава тайните на всички ключалки, всякакви каквито имало по света и не се успокоил, докато не се научил как да се справя с всяка една от тях. Колекционирал различни видове белезници и седял над чертежите на ключалките направени в САЩ и Европа, изучавал ги докато не придобил енциклопедични познания за всички ключове и ключалки в света.

hari-hudini2

Вкъщи си направил голяма дълбока вана, в която развивал умението си да издържа под вода.

За да се подготви за скокове в ледената река с белезници и окови, Худини добавял във водата лед и така тренирал своята издръжливост.

Дори се чувствам по-добре след такова къпане”. – казвал великия маг след поредното си ледено гмуркане във ваната.

Научил се да разплита възли с помощта на пръстите на краката си, в резултат на което те придобили ловкостта на пръстите на ръцете му. Упражнявал се в гълтането на предмети и изкарването им обратно. Рядко спял повече от 4 часа на денонощие и винаги държал до себе си тетрадка, където записвал новите си (откачени) идеи. Практичните му занятия били постоянни и до такава степен го поглъщали , че често забравял за храната и личната хигиена. Съпругата му Бес дори трябвало да му напомня за необходимостта да сменя бельото си.

Худини буквално моделирал от себе си онзи свръх човек, в който несъмнено искал да се превърне.

Победа над страха и болката

houdini22

Худини развивал триковете си до съвършенство и в резултат всичко изглеждало, че го прави съвсем естествено. Непринуден , както мислели хората, все едно духове му помагат.

Истината е в това, че неговите подвизи били резултат на невероятни физически усилия и практика. Триковете се разработвали с голяма предпазливост и били с „тайни”, но пак изисквали голяма сила, гъвкавост и мъжество. Худини казвал, че ако не умеел да побеждава страховете си, той не само щял да се опозори публично, но и да умре.

Когато съблечен и с белезници ме слагат в сандък, затворен с пирони и го хвърлят във водата, или когато жив ме погребват на 2 метра под земята, трябва да съхраня абсолютно спокойствие на духа…Ако се паникьосам съм загубен.

За успеха на великия маг се изисквало и способност да търпи на болка.

Худини приемал почти всяко предизвикателство.

Зрителите носели на неговото шоу всевъзможни белезници, ключалки и синджири и измисляли какви ли не изпитания за неговата доблест. Всяко подобно измъкване било огромно изпитание.

Но знаел, че ако не приеме предизвикателството, репутацията му ще бъде разрушена. И затова бил принуден да приеме всички предизвикателства, каквото и да му коствало това.

И ако в повечето случаи, за да се освободи му трябвали минута две, то за други се изисквал час и това било истинско изпитание за неговата издръжливост и ум.

Появявал се потен и задъхан, в скъсани дрехи и с очи пълни с кръв. Въжетата притискали вените му, нарушавайки кръвообращението, тежките белезници оставяли белези, а ключалките защипвали кожата и при освобождаването от тях често разкъсвал плътта си.

Но за Худини шоуто винаги продължавало.

Когато белезниците сковават крайниците ми непозволявайки им да помръднат, гледам надолу към водното течение и се убеждавам, че ще мога да направя това. В момента на полета, до удара с водата за мен нищо друго не съществува наоколо. Ако това се случва зимата при температура на водата близка до замръзване, изпитанието изглежда още по-ужасно. Резкият леден удар се врязва направо в сърцето и в такъв момент често прехапвам устни до кръв от шока.

Скачайки от 10 метрова височина в залива Вулумулу, Худини се удря в лицето.

Като резултат – две синини под очите и няколко разклатени зъба. Освободил се за 41 минути , но „болеше страшно много”. Веднъж, когато го поставили във водна камера, счупил глезен.

Лекарят го убеждавал веднага да отиде в болница, но Худини завършил не само трика, но и цялото шоу. Сложили му шина и той продължил турнето. Друг път, когато го опаковали в платнен чувал, Худини спукал кръвоносен съд в бъбрека. Започнал да уринира кръв и лекарят му казал, че е необходимо за няколко месеца да забрави за тези трикове изискващи нечовешки усилия.

hudini3333

Худини казал, че такава отсрочка е невъзможна.

„Моят дълг е да ви съобщя, че да продължите да водите такъв начин на живот е равносилно на самоубийство. Трябва да се примирите с това, че такова старание вече не е за вас…. Ако продължавате, няма да изкарате и година.” – сериозно се произнесъл лекарят. „Вие не ме познавате” – отговорил Худини.

Той взел две седмици отпуск, а след това продължил изявите си с характерната за него увереност. Следващите 15 години магът изпращал на доктора снимки и вестникарски изрезки с описание на неговите опасни подвизи с подпис:

Все още жив и пълен със сила.

Разбира се, тази издръжливост пред лицето на болката може да се тълкува като прекалена крайност, която накрая го погубва.

Веднъж след няколко удара в корема (човек от публиката искал да провери легендарната издръжливост на мага), започнала силна болка. Независимо от високата температура от 40 градуса, той сметнал, че е задължен да продължи изявите си.

Когато накрая, след няколко дни се съгласил да отиде в болница, неговия апендикс вече бил спукан и независимо от това, че бил опериран, Худини този път не успял да се освободи от смъртта.

Разширявате границите на своите възможности

houdini2

Худини станал национална звезда на 26 годишна възраст, а след няколко години покорил и Европа. Той бягал от затворническите килии на САЩ, федералните затвори на Скотланд Ярд и страшния стоманен вагон, в който превозвали затворниците към Сибир. Способността му да се избавя от всякакви механизми му донесла световна слава като „краля на белезниците”

Но Худини никога не бил доволен. Просто не можел. Негови подражатели постоянно крадели триковете му, дублирали подвизите му и го обвинявали в мошеничество. Затова той постоянно разширявал границите на своите възможности и непрекъснато бил в търсене на такъв невероятен трик, който е невъзможно да бъде дублиран. Когато зрителите свикнали с неговите прости трикове с белезниците, той започнал да ги усложнява: скачал от мостове на реки, бидейки в окови, излизал от затрупани гробове, сандъци и опасни кутии.

houdini233

Правел го за няколко минути оставяйки оковите и белезниците затворени, а контейнерите сякаш не били докоснати. Худини намирал изход от всякъде: от стъклени кутии, кожени и платнени чували, огромна футболна топка и дори от корема на непознато „морско чудовище”, хвърлено на брега. Когато конкурентите копирали триковете му той въвеждал по-опасни елементи.

Например, обединил бягството от кутиите със скачане в река.

Влизал в тежка кутия, която била толкова малка, че трябвало да се сгъне притискайки коленете си към гърдите, за да се побере в него. След това му слагали вериги, кутията се затваряла с пирони, опаковала се също с вериги (90 кг метал) и се хвърляла в залива на Ню Йорк. Худини излизал за не повече от минута. Кутията била недокосната, веригите си стояли на мястото.

След това преминал през трик с удавяне на сцената.

hari-hudini

Първо било освобождаването от бидон за мляко, а след това от изтезания във водна камера.

За да заинтересува зрителите преди трика с бидона от мляко, Худини предложил на всички да задържат дъха си за максимално възможно време.

След около минута всички се предали.

Той влязъл в бидона, който след това напълнили с кофи вода и запечатали капака с 6 катинара. Бидона сложили в голям шкаф и огромен таймер започнал да отчита секундите.

Асистентът на Худини започнал нервно да обикаля около него с брадва – в готовност да разбие капака, ако Худини не се появи. Отбелязвайки третата минута, когато зрителите вече започнали да се притесняват, мокрият Худини излязъл от бидона под бурните аплодисменти на публиката.

Водната камера с изтезания е конструирана от мен самият… Това ми отне 2 пълни години. Още 1 година се изискваше, да достигна необходимото мъжество за изпълнението на трика. Представете си – висящ надолу с глава в пълна с вода тясна камера със завързани ръце и крака. Смятам, че това е кулминацията на всички мои изследвания и трудове. Никога повече няма да мога да направя нещо по-опасно и сложно от това.

На 52 години той се запечатал в херметически гроб, който след това бил пуснат във вода. Стоял там в продължение на час и половина при температура от около 38 градуса. Това било направено, за да се опровергае твърдението изпълнено от негов конкурент, който казал, че човек не може да прекара в такова състояние повече от 3 минути, без да навлиза в тайнствено каталептично състояние. Худини доказал , че това е само въпрос на издръжливост и тренировка.


Тренировки, мъжество, дисциплина, сила, стремеж към величие – ето ключа към успеха на Худини. Всичко се свежда до волята. Колко силно искате да станете истински мъж?

Готов ли сте за платите такава цена?

houdini

Искам да бъда първи. Страстно искам да съм първи. Първи в своята професия. За това ще дам всичките си сили. Да съм единствен – това е всичко, което искам…затова се старах с всички сили и се борих. Аз рискувах живота си само за да кажат всички: „Гений!”… Аз съм силен, както виждате, силен телом, но моята воля е още по-силна. Борих се с желязо и сплав, с ключалки и вериги. Горях, потъвах и мръзнах докато тялото ми не престана да чувства болка. Правех невероятното, защото си казвах: „Ти си длъжен”.  Сега съм на 36 години просто човек, и организмът ми започна да си отмъщава. Но волята го управлява, когато тя е достатъчно силна. Как смятате тези религиозни мъченици, доброволни мъченици, например в Индия, които изпитват себе си, пробождайки се и люлеейки се в увиснало състояние, смятате, че те не страдат от болка? Казвам: „Не, не страдат”. Убедих се в това върху себе си. Трябва страстно да мислиш за това, какво правиш, за подвига и това побеждава болката, някой видове болка. Ако мисълта е достатъчно силна, болката отшумява за някакво време. Понякога задачата пред мен е много трудна. Невинаги, но понякога. Падам на земята и се въртя от болка. Трябва да се старая с всички сили. Бия се в земята, в стената. Напрягам се, плача и започвам отново и отново. Но чувствам ли болка? Не, никога. Как мога да чувствам болка? Тя няма място в мен. Цялото ми съзнание е пълно с една мисъл – да се освободя! Да се освободя! Чувството на тази свобода, на този успех – невероятно чувство! – Хари Худини

signature

Виж още и:

Leave a Reply

Be the First to Comment!

avatar
  Subscribe  
Notify of