В наши дни, решаването на проблем между мъже с нещо от сорта на „Да излезем навън и да се разберем“ е като че ли незряло поведение от ниска класа.

Но в миналото, предизвикателството от един мъж към друг за дуел е не само смятано за въпрос на чест, но и практика, запазена само за по-горните слоеве на обществото – за онези, които считали себе си за истински джентълмени.

Мъж може да застреля друг мъж, нараняващ достойнството му, както може да застреля всеки, който се опитва да ограби къщата му. – Самуел Джонсън

И докато днес дуелирането изглежда по-скоро варварско и дори глупаво за съвременните мъже, това е ритуал присъщ за едно общество, в което запазването на мъжкото достойнство е било от първостепенно значение.

Честта на мъжа е била основна част от неговата самоличност и по този начин тя се е пазила неопетнена с всички възможни средства.

Дуелите, често посещавани от стотици хора, били начинът за мъжа публично да докаже своята смелост и мъжество. В един такъв обществен съд, джентълменът не получавал реално правосъдие – той не го е и търсил. За него било важно въпросът да бъде решен с проливане на кръв. Как обаче подобен насилствен и мъчителен начин за получаване на правосъдие може да докаже нечия мъжественост?

Нека да погледнем назад към историята, за да разберем какво се крие зад Code Duello.

~ Произход на дуела ~


произход на дуела

Видни единични битки iа запазили видно място в регистрите по история и са се превърнали в легенда: битката между Давид и Голиат в долината Ила, както и сблъсъкът между Ахил и Хектор в Омировата Илиада. Колкото повече еволюират битките, толкова повече единоборствата се случват все по-рядко. И все пак тези сблъсъци лице в лице със сигурност са вдъхновили появата на дуелирането като начин за себедоказване между джентълмени.

Дуелите в Европа

„Страхливецът в мъжа неспособен да се защити или да отмъсти за себе си е една от най-важните черти от характера на всеки мъж. – Адам Смит, Богатството на народите

Дуелирането като форма на „справедливост“ поставя началото си в Европа, където двете спорещи страни се изправят една срещу друга и този, който загуби се предполага, че е виновен. През средновековието, тези битки оставили елемента „справедливост“ леко в страни, като ги превърнали в спорт-спектакъл за зрителите, в който знайни и незнайни рицари са се възползвали, за да проявят самохвалство, демонстрирайки умения и „чест“.

Дуелът се затвърдил като част от културата, когато двама монарси решили да се изправят един срещу друг. По времето, когато договорът между Франция и Испания се провалил през 1526, кралят на Франция – Франсис предизвикал на дуел този на Испания – Чарлз V. След множество спорове за условията на дуела, решимостта и на двамата лека полека се разсеяла.

Тази история започва през 1536 г., след завладяването на Тунис, Чарлз V триумфално влязъл в Рим. Там той изнесъл реч, по време, на която предложил на двете монархии да уредят споровете си само между двамата крале, без да се нанасят допълнителни поражения и жертви върху страните.

По време на примирието в Ница двамата монарси се срещат лице в лице
По време на примирието в Ница двамата монарси се срещат лице в лице

Двамата владетели щели да се срещнат на неутрална територия, използвайки не-артелерийски оръжия. Ако Франсис спечелел, той щял да вземе Милано, а ако Чарлз победил – щял да вземе Бургундия. Чарлз дал 20 дни на френския крал да отговори на предизвикателството ако тази възможност да се изправи срещу него му се сторила предпочитана пред войната. В крайна сметка отношенията между двамата се подобрили значително и след примирието в Ница, те най-накрая се срещнали лице в лице като дори се прегърнали като братя.

Дуелите в Америка

Разбира се, дуелите са лошо нещо, но не чак толкова, колкото неговите заместители – безразборни стрелби по невинни, наръгвания с ножове, нападения в гърба и улични убийства под предлог за самозащита. – Колонел Блентън

Дуелът стига до Амекиранския бряг с първите заселници.

Първият американски двубой се е състоял през 1621 в Plymouth Rock. Дуелирането било далеч по-разпространено като форма на правосъдие и защита на мъжката чест на юг, отколкото на север. Там това единоборство било най-високата степен за класа и достойнство, чрез което господата могат да докажат, че притежават и двете.

По-голяма част от тези дуели са се водили от адвокати и политици. В това вълче общество публичната позиция и репутацията са означавали всичко. На всяко обвинение или обида е трябвало да се отговори бързо и ефикасно, за да се спаси репутацията и най-вече, за да се изкачи мъжът една стъпка по-нагоре по стълбата на уважението и успеха. И докато ние сме склонни да нарисуваме това минало като нецивилизовано и донякъде романтично, мъжете на честта по онова време са считали тази размяна на куршуми за нещо нормално.

~ Дуелите и смъртта ~


Всъщност, дуелите не били битки на живот и смърт, а до проливането на първа капка кръв. Истината е, че само около 20% от дуелите завършвали с фатален край. Целта била задоволяване на чувството за мъжество и чест.

Да, често са завършвали фатално, но риск от убийство винаги имало. Имало и абсолютни късметлии като Андрю „оживял съм в най-малко 14 дуела“ Джаксън.

смърт при дуел

Двубоите, предизвикани от по-сериозни обиди към честта на джентълмена обаче често излизали извън рамките на първата кръв. Не били редки случаите на такива тежки обиди, които изисквали краят на единоборството да завърши със смъртоносен изстрел.

За нас дуелите може и да изглеждат като безсмислени и варварски начин за решаване на спорове. Влизайки в дуел шансовете са почти 100% един от мъжете или и двамата да бъде тежко ранен или убит.

Като добавим и че не било изключение обидената страна да загуби живота си, някак си решаването на подобни мъжки спорове не изглежда особена проява на здравия разум. Има и една друга гледна точка в полза на тези мъжки битки.

Дуелите често предотвратявали безкрайни кървави вражди между различни групи, кланове, семейства и дори държави.

~ Необходими аксесоари за дуел ~


пистолети за дуелиране

Компонентите на един дуел често били много разнообразни. Обикновено се е давало възможност за избор на оръжия. От саби до билярдни топки – опциите били безкрайни. Мечът бил оръжието до края на 18-ти век, след което се преминало на пистолети.

В онези времена, майсторите на оръжия започнали да изработват специални комплекти, предназначени за дуелиране.

Една от целите на тези специализирани „инструменти на честта“ била да се предоставят на опонентите оръжия с абсолютно еднакви възможности, без да има опасност оръжието на единия да има предимство пред това на другия. Пистолетите за дуел често били доста голям калибър – .45, .50, дори .65 (калибър = диаметъра на дулото в инчове). Подобни оръжия били отговорно пазени от своите притежатели и наследствено предавани от баща на син.

~ Code Duello: кодекс на дуела ~


Въпреки романтичната ни представа за тези двубои като средство за решаване на най-сериозни спорове, дуелите често били предизвиквани от напълно тривиални противоречия: единия казал на другия, че миришел като овца, а друг пък бил разлял мастилото си върху новата жилетка на местния красавец. По правило, дуелите е трябвало да бъдат проведени след предварителна подготовка и уговорки, които понякога продължавали със седмици, дори месеци.

Често отлаганията били съпроводени с поредица от извинителни писма и уговорки за мирно решение и ако не можело то да бъде постигнато, дуелът бил неизбежен.

Първото правило на дуела между джентълмени било, че предизвикателството отправено от един мъж към друг не можело да бъде отказано, без отказващия да загуби честта си.  Ако джентълмен покани някой на дуел и той откаже, първият може да извади на хартия документ, с който осъжда мъжа като жалък страхливец заради отказа да се реши подобаващо спора. Но човек е можел достойно да откаже участие в дуел ако трябвало да се изправи срещу мъж, който не се считал от обществото за истински джентълмен.

Това разбира се било сериозна обида за предизвикващия.

Основна характеристика на дуелите между джентълмени била присъствието на секунданти – по един за всяка страна. Това били господа, избрани от участниците, чиято работа била да гарантират, че дуелът ще се осъществи при равни, ясни условия, приет от двете страни терен и еднакви смъртоносни оръжия.

По-важната роля на секундантите обаче (обикновено добри приятели на опонентите) била да намерят мирно решение на въпроса, с надеждата да предотвратят кръвопролития. Показването на чест и смелост не било само да се появиш на уречения ден и място за дуела.

Един джентълмен не трябвало да показва страх и по време на самия двубой.

Ако той излезе от обозначеното за изстрел място поради страх или друга причина, противникът му има право да го застреля на място.

Ирландски кодекс за дуелиране от 1777

кодекс на дуела

Мъжете се изправяли един срещу друг в дуел още в Античността, но първият научен трактат по този въпрос се появил в Италия през епохата на Ренесанса – Flos Duellatorum in Armis ( “Цветето на битката”) – през 1410 година.

За съжаление е написан на латински.

След това французите през 1583 г. Le Combat de Mutio Lustinopolitain, който бил доста объркан и включвал 85 правила. След това се появил простичък Ирландски кодекс на дуела от 1777 година, адаптиран в Европа и Америка, написан от джентълмените Типерари, Голуей, Слайго, Майо и Роскомон. Трябва да отбележим, че източниците на Ирландския дуел кодекс датират почти век по-късно от оригинала.

Има мнения, че в началото се е състоял от цели 36 правила.

Правило 1. Първото оскърбление изисква първо извинение, дори ако отговорът е бил още по-оскърбителен. Например: А казва на Б, че той е нагъл и т.н. Б възразява, казвайки, че А лъже. А трябва да се извини първи, защото пръв е обидил, а след това (след изстрел) Б може да се извини за ответната обида.

Правило 2. Ако страните желаят да се бият, то след 2 изстрела от всеки ( не по-рано) Б може да обясни пръв, а А да се извини след това. Това правило се разпространява във всички видове оскърбления и обиди при дуелите.

Правило 3. Ако съществуват съмнения по повод това, кой първи е нанесъл обидата, то решението се взима от секунданти. Ако те не решат или не могат да се договорят, то следват два изстрела или удар, ако обиденият настоява за това.

Правило 4. Когато лъжата се явява първа обида, или агресорът е длъжен да търси извинение в кратки срокове, или страните си разменят два изстрела, преди да поднесат своите извинения, или се обясняват след три изстрела или продължават да стрелят, докато един от участниците не получи сериозна рана.

Правило 5. Тъй като ударът с ръка е строго забранен между джентълмени, извиненията на думи не могат да бъдат приети при такова оскърбление. Вследствие на това има алтернативи: оскърбителят предава бастуна на ранения участник, за да може той да го удари по гърба, и в същото време търси извинение (понякога е странно да си джентълмен).

Ако дуелът е с мечове, то участниците продължават, докато някой от тях не изгуби прилично количество кръв или не остане без оръжие или до този момент, докато след получаване на рана и проливане на първата кръв потърси прошка.

Обезоръжаването се брои като рана.

В случай че обезоръженият не смята да се извинява и да изглади вината си, той не трябва да бъде убит, както се е правело по-рано; но чакащия извинение може да сложи своя меч върху рамото на агресора, а след това да счупи неговия и да произнесе: „Аз те пощадих!”. Този, който трябва да се извини, не може отново да започне този спор, но този, който чака извинение може.

Правило 6. Ако А хване Б в лъжа и Б отвръща с удар ( а това са две огромни оскърбления), примирието е невъзможно докато противниците не направят по един изстрел или единият не бъде сериозно ранен, след това Б може да се извини на А за удара, а след това А с прости думи може да се обясни, защото ударите не са разрешени никога, а оскърблението за лъжа се смята сериозно.

Правило 7. Никакви извинения не могат да бъдат приети, в случай че дуелиращите са заели позиции, но все още не са стреляли един в друг.

Правило 8. Искащия дуел не е задължен да разкрива причината за дуела ( ако това е лично ), само ако приелия дуела не поиска това до срещата.

Правило 9. Всички обвинения в мошеничество по време на игра и т.н. се признават за равни по силата на тежестта на удар, но мир може да се постигне след един изстрел с признание в лъжа и с поднасянето на публични извинения.

Правило 10. Всяко оскърбление нанесено на дама, намираща се под опеката или защитата на джентълмена, се признава за оскърбление от едно по-високо ниво, отколкото нанесено лично върху джентълмена, и трябва да бъде разрешено по съответния начин – с меч или пистолет.

Правило 11. Оскърбленията, произхождащи от защитата на репутацията на една лейди се смятат за по-оправдани, отколкото каквито и да било други от този ранг, и изискват признания и извинения от агресора. Това се определя от обстоятелствата, но винаги благоприятно за дамата.

Правило 12. В по-простичките непреднамерени дуели, осъществявани без много условия и подготовка, използвайки малки мечове или ловджийски ножове, правилото гласи: първо удар, след това защита, докато не се пролее кръв;

Правило 13. Стрелбата във въздуха е неприемлива в никакъв случай.

Отправилият иск за дуел не трябва да прави това без получаването на оскърбление, а приемащия трябва, ако е нанесъл оскърбление, да се извини пред него,  като излезе на уреченото място. По такъв начин импулсивността ще се смята за позор, както за едната страна, така и за другата и съответно е забранена.

Правило 14. Секундантите трябва да заемат същото положение в обществото, каквото заемат дуелиращите се мъже, ако на секундантът му се отдаде случай да стане участник в дуел, равенството тук е необходимо.

Правило 15. Дуелите не могат да се провеждат през нощта, само ако страната приемаща искането не желае да напусне мястото на срещата до сутринта.

Правило 16. Приелият дуел има право да избере оръжие, само ако отправилият иск за дуел даде честна дума, че не е фехтовчик.

След това той не може да откаже, което и да е друго оръжие.

Правило 17. Приелият дуел избира мястото, отправилият иск за дуел избира дистанцията; секундантите определят времето и условията на дуела.

Правило 18. Секундантите зареждат оръжието в присъствието им, или те дават честна дума, че са заредили един патрон в пистолета.

Правило 19. Стрелбата може да започне  първо по сигнал; второ по дума или команда; и трето по желание, ако дуелиращите се са изразили съгласие по този повод.

В последния случай дуелиращите се могат да стрелят в удобен за тях момент. На секундантите е строго забранено да приемат подаръци и да почиват.

Правило 20. Отсечката във всеки един случай се приравнява към изстрела.

Правило 21. Секундантите могат да допуснат опит за помирение, преди дуела или след задължителните изстрели или нападки, както е уговорено.

Правило 22. Всяка рана, която е достатъчно сериозна да разстрои нервите и да накара ръцете на простреляния да треперят, трябва да бъде последна.

Правило 23. Ако причината на срещата е такава, че нито едно извинение или обяснение не може и няма да бъде прието, приемащия дуела заема позиция и извиква отправящия дуел да продължи по желание. В такива случаи изстрела в удобен момент е обикновена практика, но може да има и други варианти по взаимно съгласие.

Правило 24. В леки случаи секундантът дава на дуелиращия само един пистолет, но в тежки случаи са два, държейки единия зареден в запас.

Правило 25. Когато секундантите не могат да се договорят и решават дуелиращите да стрелят сами, това трябва да се случва в същото време и под същия ъгъл.

Ако е с мечове – рамо до рамо с разстояние от пет крачки.

~ Краят на дуелите ~

дуел

Много съвременни мъже погрешно смятат, че дуелите са били рядко срещано явление в миналото – само при разгорещени спорове между сприхави мъже.

В действителност, от Америка до Италия са се състояли хиляди дуели и тази практика е била често явление сред висшите класи.

Но популярността на дуелирането е отслабнала с времето. В края на 19 век са били приети по-строги закони срещу дуелирането, което ги е намалило значително.

Кръвопролитията по време на гражданската война в Щатите и Първата световна война от друга страна, буквално са удавили ентусиазма за дуели. Въпреки нашето модерно възприятие за романтичното дуелиране, това на практика е отнемало живота на млади мъже в разцвета на силите им. И след като загубили милиони младежи, онези останали живи не били особено ентусиазирани да решават споровете си застрелвайки се помежду си.

Наред с това престижът и позицията в обществото започнали да се дължат все по-малко на ценности като мъжество, чест и репутация, за сметка на парите. В резултат  за поле на честта вече се използвали официалните съдилища, където топлата червена джентълменска кръв, била заменена от сухите, зелени пари.

signature