Как страха от смъртта тайно контролира живота ни

Примири се със смъртта. След това всичко е възможно. – Алберт Камо

Всички живеем с мисълта, че един ден ще умрем, но малко са хората, които истински осъзнават това. Става дума за истинското, емоционално и вътрешно разбиране на факта, че все някога ще престанем да съществуваме.

Това означава, че всички твои бъдещи възможности ще останат нереализирани и всичко, което трябвало да научиш от този свят ще достигне своя край. Мигът преди смъртта е последния път, в който ще бъдеш в състояние да чувстваш нещо; да изживееш всичко, което трябва да изживееш и да обичаш всеки, който е важен за теб

За всеки индивид цялото това очарователно, мъчително, вълнуващо, скучно, успокояващо и плашещо съществуване с всичките си моменти на мир и сложни сътресения, някой ден неизбежно ще свърши. – Ърнест Бекер

Лично аз не знам по-добра причина да бъдеш щастлив сега, да се стремиш към целите си, да учиш повече, да обичаш повече, от факта, че един ден няма да те има.

Човек не живее само в този момент, той разширява вътрешното си аз с любопитство за вчера. – Ърнест Бекер

Всъщност, ние сме единствените същества на земята, които се страхуват от факта че един ден ще умрат, а съзнаването на този факт причинява сериозни психически последствия.

Оказва се, че страхът от смъртта влияе на нашето поведение.

През 1973 г. антропологът Ърнест Бекер публикува една от най-влиятелните книги на XX век. “Отричането на смъртта” дава обяснение на страха ни от смъртта. Неговият по-различен поглед по темата му носи награда Пулицър през 1974.

По ирония на съдбата, той придобива слава два месеца, след като умира от от рак на дебелото черво. Приживе Ърнест Бекер бил изгонен от университетът в Бъркли, в който преподавал, макар, че неговите студенти предложили да му плащат заплата, когато университета решил да не поднови договора му.

Веднъж, докато илюстрирал точката на екзистенциалната човешка свобода и избор, в едно с човешката лудост, Бекер използва за пример – Шекспир и неговият “Крал Лир”.  Дори се появява облечен като него, с помощта на сценично осветление и декори.

Отричането на смъртта

Човекът буквално е разделен на две: той осъзнава собствената си великолепна уникалност, мислейки, че е над природата със своето величие, и въпреки това се връща обратно на земята, за да се разложи и изчезне завинаги. – Бекер

Идеята на Бекер е, че функцията на обществото е да помага в изграждането на вярата, че можем да се издигнем над смъртта, като създаваме нещо, което ще донесе стойност.

Осъзнавайки, че нашето съществуване е неясно, ние избираме да принадлежим към определени образователни, държавни и религиозни институции.

Избираме да вярваме в нещо.

Изкуството и културата са в подкрепа на виждането, че човешкият живот е уникално значителен и може да бъде вечен.

Като цяло, няма нищо “грешно” в този защитен механизъм.

Но той си има и последици…

Признавайки влиянието на някои религиозни движения, се разгръщат възможности за терор и налагането на страхове, който потискаме

От своя страна, винаги ще съществува страх от смъртта, която се проектира върху групи от хора, обозначени като “зло” и  които трябва да бъдат унищожени.

За да се предпазим от нашия собствен подсъзнателен страх от смъртта, очерняме вярата на други култури и техните идеи, като по този начин укрепваме нашата.

Конфликтът е неизбежен.

Напълни очите си с удивление; Живей така, сякаш ще умреш в следващите десет секунди. Виж света! Това е много по-фантастично от всяка мечта създадена във фабриките. – Рей Бредбъри

Сподели статията:

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of