Защо мислиш само за мускули и преследваш богатства – забрави ли човешката тленност?

Духът ти да е силен! – това означава да си здрав. Без това духът боледува, тялото също: дори и да е пълно със сила, то е здраво, колкото е здраво тялото на един луд или невменяем.

Затова грижи се преди всичко за духовното здраве, а чак след това — за телесното.

То няма да ти коства много, ако искаш просто да си здрав. Защото е глупост и никак не приляга на един умен мъж да развива мускули, да заякчава врата си и да укрепва хълбоците си.

Колкото и да си се угоил, колкото и яки да са мишците ти, никога няма да настигнеш един охранен бик нито по сила, нито по тегло. Прибави сега и това, че под бремето на едно по-едро тяло духът се смазва и става по-муден. Затова:

Ограничавай тялото си колкото можеш повече и отпускай пространство на духа.

Много неприятности преследват онзи, който се е отдал само на грижа за тялото.

Първо, тези упражнения — претоварването с тях изтощава духа и го прави неспособен да внимава и да се занимава с по-тънка материя. Освен това обилната храна притъпява остротата на ума. Добавят се и най-долнопробни роби, които се приемат като учители: хора, заети само да се мажат със зехтин и да се наливат с вино, за които денят е протекъл според желанието им, ако добре са се изпотили, ако на мястото на това, което са изцедили от себе си, са налели много пиене, което ще влезе по-на-дълбоко в един празен търбух.

Пиене и потене — това е живот за човек с болен стомах.

Има упражнения леки и кратки, които хем бързо натоварват тялото, хем пестят време — а точно за времето най-много трябва да държим сметка.

Те са: тичане, вдигане на тежести, скок или на височина, или на дължина, или подскоци като в танците на салиите, а ако се изразя по-грубовато „тепавичарски“. Което и да избереш — изпълнението му е все естествено и лесно.

Но каквото и да правиш, бързо се връщай от тялото към духа — него упражнявай денем и нощем. Той се подхранва с равномерен труд; нито студ, нито жега, нито дори старостта ще попречат на това упражняване. Не виси вечно и над книгите и писалището — и на духа трябва да се даде малко почивка, но такава, че да не се отпусне, а да се отмори.

Защо правиш всичко това?
Защо мислиш само за бъдещето?

Ето една забележителна мъдрост:

Глупавият живот е тягостен и тревожен: той целият е обърнат към бъдещето.

Не, става въпрос за живота, който водим ние, в който слепите страсти ни тласкат към неща вредни и неносещи никога насита; ако можехме да бъдем заситени — отдавна това да е станало; не мислим колко е хубаво нищо да не искаш, колко е прекрасно да си доволен и да не зависиш от случая. Затова непрекъснато си припомняй колко много неща си постигнал.

Като видиш колко много хора са те изпреварили, помисли и колко са зад гърба ти.

Ако искаш да бъдеш благодарен на боговете и на своя живот, помисли колко хора си изпреварил. Но какво значение имат другите? Ти си изпреварил самия себе си.

Определи си граница, която дори да можеш, да не искаш да преминеш.

Нека се махат тези коварни блага, които изглеждат по-добри в очите на очакващите ги, отколкото на тези, които са ги постигнали. Ако в тях имаше нещо здраво, все някога щяха да донесат удовлетворение; а сега само разпалват жаждата на жадния.

Защо да моля съдбата да ми даде нещата, които ми готви за бъдещето несигурният случай, вместо да помоля по-скоро себе си да не го искам? И въобще защо да искам?

Защо да трупам, забравил за човешката тленност? За какво да се блъскам?

Ето — този ден е последният, а и да не е, близо е.

Бъди здрав.

– Сенека

Виж още и:

Leave a Reply

Be the First to Comment!

avatar
  Subscribe  
Notify of