Овца ли си или овчарско куче?

Би ли помогнал на човек в беда? Би ли се притекъл на помощ? Би ли защитил по-слабия? Или ще стоиш безучастно като уплашена овца?

Преди броени дни създание приличащо на мъж, без да бъде предизвикан по никакъв начин, жестоко нарита възрастна жена, която в последствие си счупи крака! Случката става пред очите на няколко мъже и жени, които са на не повече от метър от ситуацията.

Никой от тях не реагира на тази непредизвикана жестокост! Мъжът, който е най-близко до инцидента дори не трепва…просто гледа, а имаше възможност да направи нещо.

Преди няколко години млад и смел българин жертва живота си на Английски плаж, за да спаси дете, което вижда, че се дави. Без да се замисля той се хвърля да му помага.

И успява! Но въпреки героичната си постъпка трагично загива.

Две идентични ситуации.

В първата мъжът и хората около него не правят нищо, докато жалкото създание рита жената.

Във втората, без да се замисля, един мъж се втурва да помогне с цената на живота си.

Въпросът:

Защо някои мъже просто замръзват и реагират пасивно в критични ситуации, докато други действат? Защо някои хора бягат надалеч от опасността, докато други се хвърлят в нея?

Защо някои мъже са овце, докато други са овчарски кучета?

Овце, вълци и овчарски кучета


Според Dave Grossman човешката популация може да се раздели на три групи: овце, вълци и овчарски кучета. Нека разгледаме и трите групи по отделно:

Овцете

 

Повечето хора спадат към овцете. В случая Grossman не се опитва да обиди този тип хора, а просто казва, че повечето от нас сме грижовни, любезни и мили.

Когато се сблъскат с реални конфликти, този тип хора обикновено се стремят да избягват проблемите, демонстрирайки пасивно социално поведение. Те просто наблюдават!

Повечето хора са мили и добри.

Те просто не знаят как да се справят със злите и опасни човеци, защото в по-голямата част от живота си не се срещат и не си взаимодействат със зли и опасни хора.

Те просто ги избягват.

Подобно на овцете, те се движат с тези, които са като тях и правят същото като тях. Те не са способни да реагират на подобни опасни ситуации, които се случват под носа им.  Доволни са, че съществуват в предсказуема и рутинна атмосфера. И тъй като живеят и си пасат спокойно, не могат да си представят да участват в нещо, което ще наруши рутината и мира им.

Целта им е всеки техен ден да си е спокоен като предния.

И точно като овцете, повечето хора зависят от някой друг, за да бъдат защитени и обгрижени. Те разчитат на някой друг да поддържа този лежерен и еднообразен свят около тях безпроблемен – било от полицията, военните или някой по-силен приятел, близък до тях.

Тези характеристики не целят да обидим тези хора!

Просто това е част от природата ни и въпрос на късмет е, когато изпаднем в ситуация, заобиколени от вълци и имаме нужда от помощ, наблизо да няма само “овце”, а и хора, които са готови да се хвърлят, за да ни помогнат.

Не такава беше ситуацията с жената на спирката, която се срещна с представител на…

Вълците

 

Вълците са лошите момчета.

Те живеят в сенките, извън безопасния периметър, който заобикаля овцете. Вълците са социопатите, които са безотговорни и вършат престъпления или игнорират моралните и етични норми на обществото. Те се възползват от липсата на опит на овцете със злото, с атаката, защита та и отстъствието на адекватно поведение в опасна ситуация.

Това позволява на тези зли хора “да се хранят с овцете, без никаква милост“. Според Grossman много малък процент от населението може да бъде описан като истински вълци (около 1%).

Овчарските кучета

 

Хората тип овчарски кучета са защитниците на обществото.

Тук можем да ги разделим на два типа. Първият насочва и контролира стадото да се движи в една посока и да реагира по определен начин. Вторият тип овчарски кучета са пазителите на добитъка. Те живеят с всички овце, което им позволява да се слеят и да следят за натрапници в рамките на стадото. Тези кучета рядко “убиват” хищници. Вместо това агресивното им поведение цели да подтикне натрапниците да търсят друго непредпазливо стадо, което няма кой да защити, стадо, което е по-лесна плячка. Ако хищникът не бъде разубеден да не напада, въпреки наличието на защита, то овчарското куче е готово да се бори до смърт с натрапника.

То не чака вълците просто да се появят, за да реагира, а активно патрулира около поверената му територия. Въпреки агресията, която съдържа у себе си, овчарското куче е лоялно, нежно и приятелски настроено. Трите най-търсени качества у него са надеждност, внимание и защита. Надеждност, за да не е агресивно към добитъка, внимание, за да е наясно със заплахите от хищници и защита, която да му помогне в елиминирането на заплахите.


Ролята на човешките “овчарки” е почти същата като тази на кучешкия им колега.

Подобно на истинските овчарски кучета, те живеят сред стадото. Въпреки това различни и разделени. Те защитават периметъра и бдително наблюдават за зли “вълци”.

Самото им присъствие често кара лошите хора да се нападат взаимно, вместо да тормозят мирните граждани, които спазват закона. Но ако “лошите” нападнат, човешките овчарки са готови да бъдат много агресивни и да се противопоставят на онези, които биха причинили зло други му. Извън подобни кризисни ситуации те са нежни и внимателни.

Grossman описва човешките овчарски кучета като хора, които са способни на насилие, но също така имат и добре изграден морален компас и дълбока любов към хората.

Тяхната твърдост и смелост им дава възможност да влязат с цялото си сърце в тъмнината, без да се замислят дали ще излязат от там невредими.

Овцете приемат овчарските кучета за досадни, когато всичко е наред.

Повечето хора недоволстват от полицията, когато получат глоба за неправилно паркиране. Но когато вълкът се появи в кошарата и полицаите го хванат, оплакванията секват и на преден план излиза чувството на благодарност.

Както при вълците и овчарските кучета са много малка част от населението. Grossman предполага, че и те не са повече от 1% от цялата човешка популация.

Има хора, които живеят в двата края на спектъра – или са изключително пасивни овце или прекалено твърди войни. Повечето хора попадат някъде между тях. Нашето “овче” мислене може да се промени в зависимост от контекста. Всички познаваме хора, които в една ситуация действат като овчарски кучета, но проявяват пасивността на агънце в друга.

Овчарските кучета се създават, не се раждат!


Да бъдеш овчарско куче не е въпрос на генетика, това е избор – от значение са менталната и физическа подготовка. Истината е, че ние психологически и социологически сме много по-свързани с овцете. За да станем овчарки трябва съзнателно да направим този избор, след което бавно да настройваме своя умствен, физически и емоционален хардуер за тази отговорна задача. Пропуските в съвременното възпитание на децата също са фактор, който до голяма степен влияе върху това какъв тип човек ще се оформим – овца, вълк или овчарско куче!

Конфонтациите не са само физически, те са морални и етични!

И аз като вас искам да бъда овчарско куче – да имам способността да защитавам семейството си от вълците, които са навън и дебнат. Да реагирам адекватно, когато се наложи, а не да хрупам безучастно тревичка като заблеяна в ежедневието си овцичка.

Но аналогията на Grossman за овцата / овчарката / вълка не е валидна само за насилствените ситуации в живота ни. Тази концепция е успешно приложима и към етичните и морални конфронтации, на които ставаме свидетели ежедневно.

При тях обикновено има вълк, който се възползва от невинните хора – овцете – като ги мами и взима парите им. Това може да трае с години, докато някой смел човек – овчарското куче – не предприеме действия, изправяйки лошият човек пред правосъдието.

Да се превърнеш в овчарско куче


Докато за тези, които вършат военна, полицейска или друга работа свързана с реагирането при извънредни ситуации, е професионална отговорност да бъдат овчарски кучета, всички останали трябва да се стремим да бъдем такива в обществото ни, вместо овце.

Днес повече от всякога светът се нуждае от хора, които са готови да се изправят пред опасността, противопоставяйки се на нечестността и агресията, опитвайки се да предпазят другите.

За съжаление обаче ставаме свидетели на все по-голяма пасивност, на епидемия от безучастност, на наведена до земята овча главица.

Защо повечето хора са овце пред лицето на опасността и вълци пред екраните на компютъра си? И как отново да станем смели овчарски кучета?

Важни въпроси, на които всеки от нас трябва да си отговори.

Следващия път, когато попаднете в кризисна ситуация, когато някой има нужда от вашата помощ – запитайте се: Аз овца ли съм или овчарско куче?

Leave a Reply

Be the First to Comment!

Notify of
avatar
wpDiscuz