От това ли се страхувах?

Още с първите му текстове човек осъзнава с каква безпогрешна прозорливост този мъдър човек, живял преди стотици години, разкрива смисъла на различни аспекти от живота. Всеки мъж има какво да научи от Сенека и точно затова често ще го срещате на страниците на kingsman.bg Единствената ми препоръка в тази връзка е да го четете много, много внимателно и бавно, за да вникнете в дълбоката му философия.

Ако те познавам добре, в ролята си на съдия ти нямаше да поискаш нито във всичко да приличаме на тълпата освободени роби, нито пък във всичко да сме различни; а може би особено през тези дни трябва да заповядаме на духа си сам да се въздър­жа от удоволствия тъкмо тогава, когато всички до един им се отдават. Нали духът ще получи най-сигурно доказателство за твърдостта си, ако нито сам върви към съблазнителния разгул, нито се оставя да го водят на­там.

Много по-голяма сила е да не пиеш и да оста­неш трезвен насред пияната и повръщаща тълпа, но по-голяма умереност е да не се самоизключваш и да не се самоизтъкваш, без обаче и да се смесваш с всич­ки останали, вършейки същите неща, но не по същия начин. Един празник може да се прекара и без излишества.

Впрочем толкова ми се иска да изпитам твър­достта на духа ти, че ще ти препоръчам нещо от пра­вилата на великите мъже: от време на време прекарвай няколко дни, задоволявайки се със съвсем малко и ев­тина храна, с груби и прости дрехи; казвай си:

„От това ли се страхувах?“

Нека насред самата безметежност духът да се подготвя за трудности и сред удобствата да се калява срещу ударите на съдбата.

По време на мир войникът прави маневри без никакъв враг, строи вало­ве и се изтощава с извънреден труд, за да може да се справи, когато стане нужда. Ако искаш един човек да не трепва пред нищо, тренирай го предварително. Така са постъпвали хората, които прекарвали всички месе­ци в подражание на бедността и се доближавали до поч­ти пълното лишение, за да не ги уплаши никога това, в което са се упражнявали често.

Не си мисли сега, че имам предвид нещо като трапезите на Тимон или бедняшки колиби и всякакви неща, чрез които разкошът разсейва скуката от богат­ството. Нека и нарът ти, и наметалото, и твърдият че­рен хляб да са истински. Прави това три-четири дни, понякога и повече, така че да не бъде игра, а изпитание. Вярвай ми, Луцилий, тогава ти ще ликуваш, че си сит за грошове и ще разбереш, че душевния т покой не за­виси от съдбата: дори и разгневена, тя винаги ще ти даде колкото да задоволиш насъщните си нужди.

Все пак не си мисли, че правиш кой знае какво: нали ще направиш това, което правят хиляди роби, хи­ляди бедняци; уважавай се за това, че го правиш не по принуда, че ще ти бъде еднакво лесно както да го из­питваш от време на време, така и да го понасяш постоянно. Нека се упражняваме, за да не би съдбата да ни издебне неподготвени, нека се сбли­жим с бедността. Ще бъдем по-спокойни като богати, ако знаем, че не е тежко да си беден.

Този учител по удоволствия Епикур, имал оп­ределени дни, през които задоволявал глада си скъпернически, за да види дали ще има нещо, което да не достига за пълното и съвършено удоволствие, кол­ко е то, и дали си заслужава човек да го заплаща с тол­кова мъки.

Поне така казва в писмото си до Полиен, по времето на Харин. И дори се хвали, че се е изхранвал с по-малко от един грош, а Метродор, който още не бил напреднал толкова — с цял.

Дали при такъв начин на хранене може да се говори за ситост — как мислиш? Да, дори може да се говори за удоволствие.

И то удоволствие не мимолетно и преходно, което има нужда непрекъснато да се подхранва, а удоволствие пос­тоянно и неизменно. Защото водата, булгурът и залъчето ечемичен хляб не са удоволствия, но върховно удо­волствие е да можеш да получаваш удоволствие дори от тях и да си свел нуждите си до неща, които никакви удари на съдбата не могат да ти отнемат.

Дажбата в затвора е по-щедра — дори осъдените на смърт пала­чът не храни толкова оскъдно. Какво е величието на духа, стигнал по собствена воля до положение, което не застрашава дори най-тежко осъдените! Ето това оз­начава да предвариш ударите на съдбата. Затова, Луцилий, започни да спазваш техните правила и си определи няколко дни, през които да се оттеглиш от делата си и да свикнеш с минималното; влез в сделка с бедността.

Госте, ти смело разкоша презри, покажи се достоен за божеството.

За бога е достоен само онзи, които е презрял богатствата.

Не ти забранявам да ги притежаваш, но искам да те накарам да ги притежаваш без страх. А това ще постигнеш по един единствен начин: ако сам се убедиш, че дори и без тях ще живееш щастливо, ако винаги ги гледаш като нещо, което ще си отиде.