Заменете пространство за време!

Възможностите непрекъснато се променят. Тези, които стигат до целта много рано, може да я задминат и да отидат много надалеч, докато тези, които стигат там много късно, може да я изпуснат. Както слънцето и луната вървят по различни пътища, времето не върви с хората. Затова за мъдрите малкото време е по-ценно от много скъпоценности. Време трудно се намира, но лесно се губи. – Хуайнази, Китай, II в. пр. Хр.

През Първата световна война Англия и Германия се биели помежду си в една странична война в Източна Африка, където всяка от тях имала колония.

В 1915 г. английският командир генерал-лейтенант Ян Смътс се придвижвал срещу много по-малката германска армия в Източна Африка, водена от полковник Паул фон Летов-Форбек. Смътс се надявал на бърза победа.

Той възнамерявал веднага след като ликвидира германците, неговите войскови части да се преместят в по-важни за войната места. Обаче фон Летов-Форбек отказал да бъде въвлечен в бой и отстъпил на юг. Затова Смътс се впуснал да го преследва.

Неведнъж Смътс мислел, че е притиснал до стената фон Летов-Форбек, но съвсем скоро разбирал, че германският офицер е офейкал с армията си само няколко часа по-рано.

Смътс следвал армията на полковника през реки, планини и гори.

Английските снабдителни линии се разтеглили на стотици километри. Войниците на Смътс били изложени на чести тормозещи действия от страна на германците.

Затънала в зловонните джунгли, с течение на времето армията на Смътс намаляла десет пъти вследствие на глад и болести, без дори да успее да влезе в истинска битка.

До края на войната в продължение на четири години, фон Летов-Форбек успял да разиграва врага си в лов на котка и мишка.

Напълно „завързал“ ценни английски сили, без да им дава възможност да се бият някъде другаде и без тези сили да постигнат в замяна нищо в преследването на германците.

Смътс бил упорит, старателен, агресивен командир, който обичал да побеждава противниците си чрез маневриране. Фон Летов-Форбек играел по неговата свирка.

Tой заставал съблазнително близко,  малко извън възможностите на противника да го достигне и непрекъснато предизвиквал англичаните да напредват безсмислено в пущинака.Разярен до крайност, англичанинът продължавал да го преследва.

Фон Летов-Форбек използвал огромните пространства на Африка и негостоприемния и климат, за да смаже англичаните.

Много хора отговарят на агресията, като по този начин биват въвлечени в нея. Тогава за тях е почти невъзможно да се върнат назад. 

Ако напълно се дистанцирате от такава агресия и отстъпите, ще покажете голяма сила и самообладание. Враговете се отчайват, че не реагирате.

Отстъплението ги вбесява и ги провокира да продължат да атакуват.

Затова продължавайте да отстъпвате, заменяйки пространство за време.

Запазете спокойствието и равновесието си. Оставете ги да заграбят земята, която искат.

Така направили и германците в  Африка.Съблазнявайки противника си да навлезе в празно пространство без никакво усилие.

Той започва да се разпростира прекалено нашироко и така греши..

Времето е на ваша страна, защото вие не губите никаква част от него в безполезни битки.

Всеизвестно е, че войната е пълна с изненади, с непредвидени събития, които могат да забавят и да провалят дори най-добре обмисления план.

Карл фон Клаузевиц наричал това „триене“ или „затормозване“.

Войната е постоянна илюстрация на един основен закон на Мърфи, който гласи:

Ако нещо може да тръгне зле, то ще тръгне зле.

Обаче, когато отстъпвате, когато заменяте пространство за време, вие карате този закон на Мърфи да работи за вас. Точно така било и с фон Летов-Форбек:

Той „помогнал“ на Смътс да стане жертвата на основния закон на Мърфи, предоставяйки му достатъчно време да направи така, че да му се случи най-лошото.


Ето още една история в подкрепа на стратегията, която изложихме до тук…

По време на седемгодишната война (1756-1763 г.) кралят на Прусия – Фридрих Велики бил обкръжен от всички страни от вражеските армии на Австрия, Франция и Русия.

Те били твърдо решени да разпокъсат страната му на части.

Стратег, който обикновено предпочитал агресивната атака, Фридрих този път преминал към отбрана. С хитри маневри си „купувал“ време и се мъчел да се изплъзне от мрежата, в която искали да го хванат неговите врагове. Така година след година той успявал да избягва, макар и на ръба, катастрофата.

Тогава, внезапно, царицата на Русия Елисавета умряла.

Тя страшно мразела Фридрих, но нейният племенник и наследник на трона – цар Петър III, вироглаво младо момче, който не обичал леля си и много се възхищавал на Фридрих Велики. Той не само извадил Русия от войната, но и се съюзил с прусаците. Седемгодишната война свършила. Чудото, от което се нуждаел Фридрих, се случило.

Ако той се бил предал в най-лошия за него момент или пък се опитал да се бие, той би загубил всичко. Вместо това той маневрирал, за да осигури време на закона на Мърфи да се задейства по отношение на неговите врагове.

Войната е физическо действие, което става на някакво специфично място: генералите разчитат на топографски карти и планират стратегии, които трябва да бъдат осъществени на определени места. Обаче в стратегическото мислене времето е точно толкова важно, колкото е важно и пространството.

❑ Ако знаете как да използвате времето, ще бъдете превъзходен стратег, като придавате по-голям размах на вашите атаки и отбранителни действия.

За да постигнете това, трябва да престанете да мислите за него, като за някаква абстракция. В действителност, започвайки от минутата, в която сте родени, времето е всичко, което имате. То е вашият единствен истински предмет за потребление.

Хората могат да ви отнемат имуществото, но дори и най-силните агресори не могат да ви отнемат времето, освен ако вие самите не им позволите.

Дори в затвора вашето време си остава ваше, ако го използвате за собствените си цели. Да си губите времето в битки, не по ваш избор е повече от грешка.

Загубата на време никога не може да бъде възстановена.

Как да открием наше специално място, където да намираме отражение на мислите си?

Пустинните пясъци. В пустинята няма нищо, с което можете да се нахраните, и нищо, което може да се използва за война: само пясък и пусто пространство.

Оттегляйте се от време на време в пустинята, за да размишлявате и да прояснявате разсъдъка си. Там времето се движи бавно, от което именно се нуждаете.

Когато сте атакувани, оттеглете се в пустинята, примамете враговете си в място, където те загубват всякаква представа за време и пространство, и те ще попаднат под ваш контрол.

* “пустинята” може да бъде онова кътче, което ти носи спокойствие, блаженство, уют. Това местенце, където “преследвачите” няма как да открият, за да нарушат твоя мир.

Да останете дисциплинирани и спокойни, докато изчаквате сред враговете ви да се появи бъркотия – това представлява изкуството на самообладанието.  Сун Дзъ

Из “33 стратегии на войната”, Р. Грийн

Сподели статията:

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of