Как да си намерите най-добрия ментор!

На вечеря дамите похвалиха портрет, нарисуван от един млад художник. „Най-изненадващото е”, добавиха те, „че сам е усвоил всички рисувални умения. ” Това се виждаше особено ясно в ръцете на модела, които не бяха точно и артистично предадени. „Очевидно е”, заяви Гьоте, „че младежът има дарба, но въпреки това не бива да го хвалите, а по-скоро трябва да го укорите, задето сам се е учил на всичко. Даровитият човек не е роден да се справя сам, а да се посвети на изкуството и да се остави в ръцете на големите майстори, които ще го превърнат в значима личност. “ – Йохан Петер Екерман, Разговори с Гьоте

Ние основателно смятаме, че никой не бива да се радва на възхищение или обожание само заради длъжността, която заема, особено ако я е получил с връзки или заради привилегирования си произход, но сме склонни да прехвърляме това отношение и към хора, които са достигнали до поста си главно с помощта на собствените си постижения. Живеем в културна среда, която обича да критикува и развенчава всички видове авторитет, и да посочва слабостите на власт имащите.

Тази скептичност към властта е донякъде здравословна, особено когато се отнася до политиката, но когато става дума за процеса на обучение и за етапа на чиракуването, тя представлява проблем.

Усвояването на определени умения изисква смирение.

Трябва да признаем, че по света съществуват хора, които разполагат с далеч по-задълбочени познания в нашата професионална сфера от нас самите. Тяхното превъзходство не произтича от талант по рождение или привилегия, а по-скоро се дължи на времето, посветено на конкретни занимания, и на придобития в резултат от това опит. Авторитетът им в дадената област не се основава на политически игри или на мошеничество, а на напълно реални постижения.

Ние смятаме, може би несъзнавано, че ако се учим от майсторите и се подчиняваме на авторитета им, по някакъв начин проявяваме пренебрежение към нашите вродени способности.

Дори да разполагаме с учители, сме склонни да не се вслушваме изцяло в съветите им и в много случаи предпочитаме да действаме на своя глава. В действителност започваме да вярваме, че проявата на критичност спрямо майсторите или учителите е своеобразно доказателство за интелигентността ни, и че да бъдеш покорен ученик, е проява на слабост.

Разберете следното:

В началото на кариерата си трябва да се вълнувате единствено от придобиването на практически познания по най-ефективния възможен начин. За тази цел във фазата на чиракуването ще се нуждаете от ментор, чийто авторитет цените и на когото сте склонни да се подчинявате. Фактът, че признавате тази нужда, не казва нищо съществено за личността ви, а само показва временната ви слабост, която вашият ментор ще ви помогне да преодолеете.

Нуждаете се от ментор по една проста причина:

Животът е кратък и вие разполагате с ограничено време и енергия.

В общи линии най-силният ви творчески период ще бъде между двайсет и петата и петдесетата ви година. Ще можете да овладеете необходимите умения с помощта на книгите, собствения си опит и спорадичните съвети на останалите, но този процес на самообучение ще протича с променлив успех. Информацията в книгите не е пригодена към конкретните житейски обстоятелства на отделната личност и в известен смисъл е абстрактна. Докато сте млади и имате ограничен опит, ще ви бъде трудно да прилагате на практика това абстрактно познание.

Ще можете да се учите от опита си, но често ще са ви нужни години, за да проумеете значението на случилото се. Винаги е възможно да овладеете самостоятелно определени умения, но в такъв случай няма да получите достатъчно целенасочени отзиви за постигнатото. Можете да се подложите на самообучение в много сфери, но то може да ви отнеме десет, дори повече години.

Менторите няма да ви предложат лесен път към постигането на умения, но ще ускорят процеса на обучение.

Онова, което прави взаимоотношенията между ментора и ученика толкова интензивни и продуктивни, е тяхната емоционалност. По силата на естествен закон вашият ментор ще се почувства емоционално въвлечен в обучението ви.

Това може да се случи по няколко причини:

Възможно е да ви хареса или да ви възприеме като по-млада версия на самия себе си и да преживее собствената си младост чрез вас; може да разпознае във вас специална дарба, която ще се радва да развие; може би ще му предложите нещо важно – главно младежката си енергия и желанието да работите упорито.

Ако сте му от полза, той постепенно ще си изгради силна емоционална връзка с вас. Вие от своя страна, също ще се почувствате емоционално привлечен от него — ще се възхищавате на постиженията му и ще искате да му подражавате.

Менторите намират това за изключително ласкателно.

Чрез тази двупосочна емоционална връзка и двамата ще се отворите един към друг така, че да прекрачите границите на обичайните взаимоотношения между учителя и ученика. Когато се възхищавате на определени хора, вие по-лесно ще възприемате и подражавате на всичките им действия. В такъв случай ще бъдете по-концентрирани.

Огледалните ви неврони ще участват по-активно в процеса, осигурявайки ви обучение, което представлява нещо повече от повърхностно предаване на знания, и включва определен стил и начин на мислене, който често ще се оказва ефективен.

От друга страна, заради тази емоционална връзка менторът ви ще е склонен да ви разкрива повече свои професионални тайни, отколкото би разкрил на други хора.

Вие не бива да се страхувате от емоционалната страна на взаимоотношенията ви, защото точно заради нея ще усвоявате знания по-задълбочено и резултатно.

Мислете за това по следния начин:

Процесът на обучение прилича на средновековната алхимия.

Алхимията се стремяла да открие способ, чрез който неблагородните метали и камъните да се превърнат в злато. За да постигнат тази цел, алхимиците търсели така наречения философски камък – вещество, което можело да съживи неодушевените камъни и метали и по органичен път да промени химичния им състав, преобразувайки ги в злато. Въпреки че така и не бил открит, философският камък, това представлява метафора с дълбок смисъл.

Познанията, от което се нуждаете, за да станете майстор, съществуват все някъде – те са като неблагородния метал и неодушевения камък.

Тези познания трябва да се пробудят и да заживеят в душата ви, за да се превърнат в нещо действено и приложимо към вашата лична ситуация.

Менторът е като философския камък:

Чрез директно общуване с човек, натрупал опит, вие ще можете бързо и резултатно да съживите това познание, превръщайки го в нещо подобно на злато.

Как Майкъл Фарадей постига величие

220px-Michael_Faraday_-_Project_Gutenberg_eText_13103Историята на Майкъл Фарадей е най-удачната илюстрация на този алхимичен процес.

Той сякаш постигнал житейски напредък с помощта на магия: попаднал на единствената работа, където можел да чете книги, придобил научни познания и впечатлил правилния човек с бележките си, което довело до запознанство с най-подходящия ментор, Хъмфри Дейви. Зад тази привидна магия и късмет обаче се криела здрава логика. Като младеж Фарадей бил изключително енергичен и жаден за знания.

Някакъв вътрешен радар го насочил към единствената книжарница в близост до дома му. Въпреки че книгата “Усъвършенстване на ума” попаднала в ръцете му по чиста случайност, било нужно читателят да е добре ориентиран, за да оцени веднага стойността й и да се възползва от нея пълноценно.

Знанията, с които разполагал обаче все още били твърде разпилени и несвързани.

Той интуитивно доловил, че единственият начин да ги превърне в нещо полезно, е да си намери ментор от когото да попива.

Веднага щом си осигурил Дейви за наставник, Фарадей се впуснал в общуването с него със същата целенасоченост, която проявявал към всяко друго занимание.

В качеството си на негов служител научил всички тайни на химията и електричеството, които майсторът бил узнал през живота си.

Проверявал приложимостта на идеите си в лабораторията – смесвал химикали по нареждане на Дейви и провеждал собствени опити. В хода на този процес усвоил начина на мислене на Дейви, както и подхода му към химичния анализ и различните експерименти. Постепенно започнал да си служи все по-активно с познанията си.

След осем години тази динамика на взаимоотношенията между ментора и ученика довела до едно от най-великите научни открития, а именно до разбулването на тайната на електро-магнетизма. Самостоятелното обучение на Фарадей и познанията, които той овладял с помощта на Дейви, се преобразували в творческа енергия, в своеобразно злато.

Ако Фарадей беше продължил по пътя на самообучението от страх или неувереност, щеше да си остане нещастен и неосъществен книговезец.

Чрез алхимията на интензивния менторски процес той се превърнал в един от най-творчески мислещите учени в историята.

Религията без съмнение изиграла важна роля при обучението на Фарадей.

Тъй като той вярвал, че Божието присъствие вдъхва живот на всичко във Вселената, имал склонност да схваща като одушевени нещата, на които попадал, включително книгите, които четял, и електрическите явления. Понеже възприемал тези предмети като живи, се занимавал изключително задълбочено с тях, а това правело процеса на обучение още по-интензивен. Този мироглед обаче не е непременно обусловен от религията и може да ни донесе голяма сила в процеса на чиракуването.

Ние също можем да възприемем изучавания предмет като изпълнен с живот дух, с който трябва да общуваме, за да го проумеем напълно. По примера на Фарадей тази мисловна нагласа ще ни обвърже по-силно с изучавания предмет.

Как да впечатлите желания от вас ментор?

18meq6ve0qjk9jpg

За да привлечете правилния майстор като ваш ментор, трябва силно да въздействате върху самолюбието му. Трябва да му предложите нещо конкретно и практично в добавка към младежката ви енергия. Преди да се запознае с Фарадей, Дейви бил наясно с работната му етика и организаторските му способности, които сами по себе си го превръщали в желан асистент. С оглед на това може би не бива да търсите ментор, преди да сте придобили някои прости умения и известна дисциплина, на които да разчитате, за да провокирате интереса му.

Почти всички майстори и хора на властта страдат от твърде голямата си заетост и от твърде обширната информация, която трябва да асимилират.

Ако покажете способност да им помогнете да се организират на всички тези фронтове толкова ефективно, колкото останалите не биха могли, ще ви бъде далеч по-лесно да привлечете вниманието им и да провокирате интереса им към бъдещи взаимоотношения.

Не се плашете от никаква черна или секретарска работа.

Трябва да получите личен достъп до ментора си независимо от цената.

Щом установите връзка с него, ще намерите други начини постоянно да привличате вниманието му, като гъделичкате самолюбието му. Постарайте се да виждате света през неговите очи и му задавайте простичкия въпрос от какво се нуждае най-много.

Ако непрестанно вкарвате самолюбието му в действие, само ще задълбочите емоционалната привързаност, която той изпитва към вас.

Ако по примера на Фарадей поработите първо върху себе си и развиете солидна работна етика и организаторски умения, в крайна сметка точният ментор ще се появи в живота ви. Мълвата за работоспособността ви и жаждата ви за знания ще се разпространи по установените канали и ще ви се предоставят много чудесни възможности за напредък. При всички случаи не бива да се смущавате да се доближите до даден майстор, независимо колко висок пост заема.

В много случаи ще се изненадате колко отворен е към възможността да бъде ваш ментор, ако се допълвате като характери и имате какво да му предложите.

Възможността да предаде опита и знанията си на по-млад човек често носи на майстора голямо удоволствие, сходно с това да бъде родител.

Най-добрият ментор обикновено е:

Онзи, който разполага с обширни познания и опит и не е тясно специализиран в собствената си област – той ще ви научи да мислите на по-високо ниво и да правите връзки между различните форми на познание. Идеалният пример за това са взаимоотношенията между Аристотел и Александър Велики. Филип II, бащата на Александър Велики, избрал Аристотел за ментор на тринайсет годишния си син, защото философът бил изучил и овладял множество различни области на познанието. По тази причина той можел да предаде на Александър пределната си любов към знанията и да го научи да разсъждава във всякакви ситуации, а според Филип това било най-голямото умение. Тази система в крайна сметка проработила съвършено.

Александър бил в състояние успешно да прилага към политиката и военното дело придобитото с помощта на Аристотел умение да разсъждава.

Той запазил огромното си любопитство към всички области на познанието до края на живота си и винаги събирал около себе си знаещи хора, от които да се учи. Аристотел му бил предал своеобразна мъдрост, която изиграла ключова роля за успехите му.

line

Ще имате нужда от повече лични контакти с ментора си.

Виртуалното общуване в никакъв случай няма да ви е достатъчно.

Във всеки занаят съществуват определени указания и тънкости, които можете да овладеете само чрез личен контакт, като например работните методи, разработени в резултат на дълъг опит. Тези работни модели трудно се описват е думи и могат да се усвоят единствено чрез интензивен личен досег с ментора ви. При занаятите или в спорта този факт е по-очевиден.

Тенис инструкторите например могат да разкрият как са придобили многото си умения, като демонстрират разни движения пред погледа на учениците си. В действителност инструкторът може и да не съзнава докрай на какво се дължи ефективният му бекхенд, но докато го наблюдават в действие, учениците му могат да усвоят моделите на поведение на корта и правилните движения, използвайки силата на огледалните неврони.

Този процес на обучение обаче е валиден не само при овладяването на спортни умения. Благодарение на непрестанния досег с мисленето на Дейви младият Фарадей проумял колко е важно ученият да намери ключовия експеримент, с чиято помощ да демонстрира идеята си, нещо, което по-късно щял да приложи в собствената си работа с голям успех. С развитието на взаимоотношенията с ментора ви ще можете да направите процеса на обучение по-съзнателен и директен, като задавате въпроси за принципите, залегнали в основата на работните му методи.

Ако не можете да си намерите жив ментор?

books

Въпреки че е най-добре да разполагате с един-единствен ментор за определен период от време, невинаги е възможно да се намери най-подходящият.

В такъв случай алтернативната стратегия би била да намерите няколко ментори в непосредственото ви обкръжение, които да запълнят съществените празноти в знанията и опита ви. Наличието на повече от един ментор ще ви донесе допълнителни ползи, защото ще ви осигури няколко добри познанства и важни съюзници, на които да разчитате впоследствие.

По същия начин, ако възможността да си създадете контакти е ограничена от житейските ви обстоятелства, книгите могат временно да ви послужат за ментори, както книгата Усъвършенстване на ума е послужила на Фарадей. В такъв случай трябва да превърнете тези книги и авторите им в живи ментори, доколкото това е възможно. Трябва да усвоите стила им и да влезете във връзка с прочетения материал, като си водите бележки или пишете в полетата на книгата.

Трябва да анализирате написаното от автора и да се постараете да му вдъхнете живот, като вникнете в духа, а не само в буквата на творбата. В по-широк смисъл дадена фигура от миналото или настоящето може да ви послужи като идеал или модел за подражание.

С помощта на задълбочени проучвания и известно въображение ще успеете да превърнете въпросната личност в живо присъствие. Трябва да си задавате следния въпрос: какво би направил той или тя в тази или онази ситуация? Безброй генерали са си служили с личността на Наполеон Бонапарт тъкмо за тази цел.

Менторите имат силни и слаби страни.

Добрият ментор ще позволи на ученика си да развие собствен професионален стил и да напусне учителя си, когато му дойде времето. Този тип хора обикновено остават доживотни приятели и съюзници на бившите си чираци.

Често обаче се случва тъкмо обратното:

Менторът развива зависимост от услугите на ученика си и иска той да се обвърже с него завинаги; завижда на младостта му и несъзнателно възпрепятства успеха му или проявява прекалена критичност към работата му. Вие трябва да сте наясно с това в хода на взаимоотношенията с вашия ментор. Целта ви е да получите от него колкото е възможно повече, но в определен момент може да платите висока цена, ако останете под крилото му твърде дълго и му позволите да подкопае самоувереността ви. Вашето подчинение на авторитета му в никакъв случай не бива да е безусловно и от самото начало целта ви трябва да бъде в крайна сметка да откриете пътя към независимостта, след като сте усвоили и използвали мъдростта му.

В това отношение взаимоотношенията между ментора и ученика често възпроизвеждат елементи на общуването, познати ни от детството ни.

Независимо дали е мъж или жена, менторът често възприема ролята на бащинска фигура, която е с нас, за да ни ръководи и помага, но понякога се опитва твърде много да ни контролира и да определя живота ни. Менторът може да възприеме всеки ваш опит за постигане на независимост, дори на по-късен етап от взаимоотношенията ви, като лична атака срещу авторитета му.

Не бива да се измъчвате от чувство на вина, когато дойде време да утвърдите позициите си. Трябва да изпитате негодувание и дори гняв заради желанието му да ви задържи под властта си и да използвате тези емоции като повод да го напуснете по-лесно. В повечето случаи е най-разумно да планирате този ход на по-ранен етап, за да сте емоционално подготвени да го предприемете.

В хода на взаимоотношенията можете да започнете леко да се дистанцирате от вашия ментор, като наблюдавате внимателно някои от слабостите или недостатъците на характера му, или дори като критикувате най-съкровените му убеждения.

Установяването на различия с ментора ви ще се окаже важна част от собственото ви развитие, независимо дали той ще се прояви като добър или като лош родител.

Битката на ментора и ученика

На испански съществува изразът ,,al maestro cuchillada“, който означава буквално „майсторът получава ножа“. Това е израз от фехтовката, описващ момента, когато младият и гъвкав ученик е придобил достатъчно умения да пореже учителя със сабята си; изразът обаче се отнася и до съдбата на повечето ментори, които неизбежно преживяват бунта на протежетата си като порязване от сабя. Нашата култура е склонна да проявява уважение към онези, които изглеждат непокорни или поне парадират с това. Непокорството обаче е безсмислено и безсилно, ако човек го проявява, когато няма нещо солидно и реално, срещу което да се опълчи.

Менторът или бащинската фигура представлява тъкмо такъв образец, от който ще можете да се отклоните и да утвърдите собствената си самоличност.

Трябва да усвоите важните и съществени аспекти на познанията на менторите и да порежете с ножа онези, които нямат връзка с живота ви. Такава е динамиката на взаимоотношенията при смяната на поколенията и понякога се налага бащата да падне убит, за да получат синовете и дъщерите достатъчно пространство за себеоткриване и реализация.

При всички случаи вие вероятно ще имате няколко ментори в живота си, които ще ви послужат за трамплин по пътя към майсторството.

Във всеки житейски етап трябва да намирате подходящите учители и да получавате от тях онова, от което се нуждаете, а после да продължавате напред и да не се срамувате от това. Вашият собствен ментор вероятно е поел по този път и това е обичайното човешко поведение.

Човек се отплаща зле на учителя си, ако остане само ученик. – Фридрих Ницше

В статията са използвани материали на Робърт Грийн

Виж още и:

Leave a Reply

2 Comments on "Как да си намерите най-добрия ментор!"

avatar
  Subscribe  
Notify of
Кристиян
Guest

King’sman уникални сте!
Не мога да спра да ви качвам и чета статийте във фейсбук….
Уникални сте сериозно!