Как един мъж да се превърне в глобален стратег с огромно влияние.

Преодолявай трудностите, докато са лесни, преодолявай голя­мата, докато е съвсем малка. Ето защо мъдри­ят чрез малкото постига голямо­то. Което е непод­вижно, лесно може да се улови. Което е отдале­чено, лесно може да се обозре. Което е крехко, лесно се разтрошава. Което е дребно, лесно се разпиля­ва. Въздействай върху хората, преди да са се осъзнали като човешки същества, контролирай ги, преди да са ста­нали хаотични. Дори дърво, чийто ствол човек не може да обхване и с двете ръце, се е развило от дребно семенце. И градежът на бент, който заприщва голяма река е започнал с купчинка пръст. И най-дългото пътешествие започва с една крачка. – от книгата Дао Дъ Дзин (Пътят), Лао Дзъ

Глобалната стратегия има четири основни принципа, изложени по-долу чрез различни исторически случки от дейността на най-успешните стратези, практикували това изкуство.

Колкото повече от тези принципи можете да вградите във вашите планове, толкова по-добри ще бъдат резултатите ви.

#1. Фокусирайте се върху вашите по-големи цели.

Първата стъпка, за да станете глобален стратег – стъпката, която ще направи всичко друго да си дойде на мястото – е да започнете с ясна, подробно об­мислена, важна цел в главата си, и то такава с корени в реалността. Често си представяме, че действаме по някакъв план, че имаме цели, които се стремим да постигнем. Но обикновено се заблуждаваме.

Това, което имаме предвид, не са цели, а желания.

Наши­те емоции ни внушават неясни желания: искаме сла­ва, успех, сигурност – нещо извънредно общо и абстрактно. Тази неяснота разбалансира нашите планове от началото и ги вкарва в хаотичен курс. Това, което отли­чава всички големи стратези в историята и може и вас също да направи забележителни стратези, са специфич­ните, детайлизирани, фокусирани цели. Обмислете ги ден по ден и си представете как ще се усети постигането им и как ще изглежда то.

Съгласно един специфичен за хо­рата психологически закон, ясното визуализиране на целите по този начин ги превръща в самоизпълняващо се пророчество.

Формулирането на ясни цели е било от критична важ­ност за Наполеон.

Той визуализирал целите си до крайни­те подробности – още в началото на дадена кампания можел да види ясно в главата си последната й битка.

Ко­гато проучвал карта със своите помощници, той посочвал точното място, където ще свърши кампанията – такова предсказание може да изглежда смешно, не само защото във всяка война, във всички епохи, шансът играе някаква роля, а освен това врагът се мъчи да ви изненада с нещо, а е и общоизвестно, че самите географски карти по времето на Наполеон били ненадеждни. Въпреки това не един път неговите предсказания по някакъв тайнствен начин се оказвали почти визуално верни.

Той си предста­вял ясно във въображението последствията от кампа­нията:

Подписването на мирния договор, неговите усло­вия, как ще изглеждат победеният руски цар или австрий­ски император, и как точно постигането на тази конкрет­на цел ще промени позицията на Наполеон за следващата му кампания.

Като млад мъж, Линдън Б. Джонсън, въпреки ограни­ченото си образование, бил решил един ден да стане пре­зидент. Мечтата се превърнала в идея-фикс: пред­ставял си, че вече е президент, перчейки се на световната сцена. Когато напредвал в кариерата си, той никога не правел нещо, без с крайчеца на окото си да поглежда към крайната си цел.

През 1957 г. Джонсън, по онова време сенатор от Тексас, поддържал законопроект за гражданс­ките права.

Това не било в негова полза в Тексас, но пък го издигало в национален мащаб: очевидно един сенатор от Юга, който заемал такава позиция, рискувал мястото си.

Вотът на Джонсън привлякъл вниманието на Джон Кенеди, кой­то в кампанията си през 1960 г. го номинирал за вицепре­зидент – длъжност, която била последното стъпало към президентството.

Ясни дългосрочни цели придават насоченост на всич­ки ваши действия, големи и малки. Важни решения стават по-лесно осъществими.

Ако някаква блестяща перспек­тива заплашва да ви съблазни да се отклоните от целта си, вие ще знаете как да й устоите. Може да кажете кога да се пожертва пешка, даже да се загуби битка, ако това помага на крайната ви цел.

Съзнанието ви се фокусира върху победата в кампанията и нищо друго.

Вашите цели трябва да се основават на реалността.

Ако те просто са извън достъпните ви средства и по принцип е невъзможно да ги осъществите, вие ще се обезсърчите, а обезсърчаваното ескалира бързо в пораженческо пове­дение. От друга страна, ако на вашите цели им липсва из­вестна мащабност и величина, може да ви бъде трудно да останете мотивирани за дълго време. Не се страхувайте да бъдете дръзки.

#2. Разширете перспективата си.

Глобалната стратегия е функция на далновидността, на възможността да вижда­те по-далече във времето и пространството, отколкото вижда врагът.

Процесът на предвиждане е неестествен: ние можем да живеем само в настоящето, което е основа за нашето мислене, а нашите опити и желания стесняват обсега на нашата визия – те са като затвор, който ние оби­таваме. Вашата задача като глобален стратег е сами да се принудите да разширите кръгозора си, да възприемате повече от света около вас, да виждате нещата каквито са и как те могат да изглеждат в бъдеще, а не как вие искате да изглеждат. Всяко събитие има смисъл, има причинна верига от връзки, които правят то да се случи; вие трябва да дълбаете дълбоко в тази реалност, вместо да виждате само повърхността на нещата. Колкото се приближавате до обективността, толкова по-добри ще бъдат вашите стра­тегии и по-лесен пътят към вашите цели.

Можете да направите стъпка в това направление, като свикнете винаги да се опитвате да гледате света с очите на други хора – включително, дори най-вече, на вашия враг – преди да се впускате във война. Вашите собствени цивилизационни предубеждения са голяма спънка да гледате света обективно. Да се гледа с очите на други хора не е въпрос на политическа коректност или на някаква деликатна, замъгле­на чувствителност; това ще направи вашите стратегии по-ефективни.

По време на Виетнамската война северновиетнамците усърдно изучавали американската културна и цивилизационна сцена. Те търсели промените в общественото мнение и правели всичко възможно да разберат политичес­ката система на САЩ и обществените последствия от теле­визията.

От друга страна, американските стратези показва­ли абсолютно минимално разбиране на чуждите за тях кул­тура и цивилизация на Виетнам – както на културата на Южен Виетнам, който те поддържали, така и на Северен Виетнам, с които се опитвали да се бият.

Заслепени от своята мания да спрат разпространението на комунизма, те пропуснали да забележат много по-дълбокото влияние, отколкото те си представяли, на културата и религията върху начина на во­дене на войната от страна на северновиетнамците. Това била тяхната глупава грешка от най-висок порядък от гледна точ­ка на глобалната стратегия.

В римската гражданска война през 49 г. пр. Хр. Юлий Цезар се изправил срещу Помпей, кой­то тогава бил най-опитният военоначалник. Цезар спече­лил периферията на империята, но при планиране на ма­неврите си следял с крайчеца на окото си техния ефект върху общественото мнение в Рим. Тъй като му липсвала подкрепа в сената, той си осигурил подкрепата на широ­ките слоеве на населението. Цезар бил блестящ политик и това, което го направило такъв, бил контролът върху пси­хиката на обикновените хора: той разбирал техните соб­ствени интереси и в съответствие с тях оформял своите стратегии.

Да бъдеш политик означава да разбираш хора­та – да можеш да гледаш с техните очи.

#3. Посечете корените.

В общество доминирано от външното и привидното, понякога е трудно да се проумее реалният източник на даден проблем. За да се превърнете в глобален стратег с огромно влияние, трябва да знаете какво мотивира врагът ви или какъв е източникът на неговата сила. Твърде много войни и битки се проточват, защото нито една от страните не знае как да удари в корените на другата.

Като глобален стратег, вие трябва да разширите полезрението си не само в далечина и в широчина, но и в дълбочина, под същността на проблемите. Мислете усърдно, копайте надълбоко, не приемайте привидността за реалност.

Разкрийте корените на бедата и ще можете да разработите стратегия за пресичането им, с което ще при­ключите с войната или с проблема окончателно.

Когато картагенският военачалник Ханибал нахлул в Ита­лия през 218 г. пр. Хр., няколко римски генерали се опитали да го победят, но никой не успял. Римският военачалник, на­речен по-късно Сципион Африкански, погледнал по-различно на ситуацията: проблемът не бил самият Ханибал, нито не­говата база в Испания, нито неговата възможност да възста­новява запасите си от Картаген по море; проблемът бил са­мият Картаген.

Това била страна с необуздана ненавист към Рим и между двете държави се водела продължителна яросна борба.

Вместо да приеме тази борба с Ханибал в Ита­лия, блестящият военачалник Сципион нахлул в самия Кар­таген, принуждавайки Ханибал да напусне Италия, за да се върне да защитава родината си. Нападението над Картаген било повече от маневра за заблуда на противника и за пропъждането на Ханибал; това била мощна инвазия.

Глобалната стратегия на Сципион проработила перфектно.

Той не само победил Ханибал, но и унищо­жил Картаген като мощен противник, като сложил край на възможностите му да се противопоставя на Рим.

Част от глобалната стратегия, свързана с пресичането на корените, е да се съзрат опасностите, още щом за­почнат да покълват, а след това да се изрежат, преди да станали прекалено големи, за да може да се отстранят.

Широкомащабният стратег знае стойността на превантив­ното действие.

#4. Изберете заобиколен курс към вашата цел.

Най-голя­мата опасност, която може да ви сполети в прилагането на вашата стратегия, е да загубите инициативата и да се окажете в положението непрекъснато да реагирате само на това, което правят другите. Решението, разбира се, е да планирате нещата изпреварващо, но също и да ги плани­рате проницателно – да поемете по заобиколния курс.

Ако не дадете възможност на вашия противник да научи целта на действията ви, ще си осигурите огромно превъзходство. Затова направете първия си ход само като някаква по­становка, предназначена да изтръгнете реакция от вашия противник, за да се разкрие какво би направил по-нататък.

Ако го ударите директно, той ще реагира, възприемайки отбранителна поза, която може да му позволи да парира следващия ви удар; ако обаче той не може да види откъде идва ударът или с този удар го подлъжете откъде може да дойде следващият удар, той е беззащитен и сляп.

Ключът е да държите емоциите си под контрол и да набелязвате ходовете си в аванс, като държите под око цялата шахматна дъска.

Филмовият режисьор Алфред Хичкок възприел тази стратегия като основен житейски принцип. Тъй като вся­ко негово действие било предназначено да дава резултати по целия път към дадена цел, той спокойно обмислял всич­ко предварително и се придвижвал стъпка по стъпка.

А негова­та цел винаги била да направи филм, който да съответства на оригиналната му визия, неразвалена от влиянието на актьори, продуценти и други сътрудници, каквито щели да се присъединяват неизбежно към екипа му по-нататък.

Като контролирал всеки детайл от филмовия сценарий, той правел почти невъзможна намесата на продуцента. Ако продуцентът се опитвал да се намесва по време на окон­чателното заснемане на филма, Хичкок имал под ръка празна камера, без филм в нея, която включвал, за да го заблу­ди какво точно снима.

Той се преструвал, че заснема допъл­нителните кадри, които искал продуцентът, за да се по­чувства този продуцент достатъчно могъщ, с достатьчна власт, но всъщност без риск за крайния резултат.

Хичкок постъпвал по същия начин с актьорите: вместо да им обяс­нява какво да правят, той ги заразявал с емоци­ята, която изисквал от тях – страх, ярост, желание – и така се отнасял с тях от самото начало.

Всяка стъпка от кампа­нията прилягала съвършено към следващата.

Когато се работи не на ниво отделна битка, а на цялата кампания, вашата първа стъпка е критично важна. Обик­новено тя трябва да бъде заблуждаващо мека и непряка, което да я прави трудна за разгадаване.

Японската бом­бардировка на Пърл Харбър през Втората световна вой­на била опустошаваща изненада, но като първа стъпка на кампания била катастрофална грешка.

Японците разкри­ли картите си прекалено рано; сплотявайки американс­кото общество на високо ниво на ярост, те пре­дизвикали американците да продължат войната безкомп­ромисно до самия й край – а именно американците имали най-големи военни ресурси за това.

Винаги обръщайте внимание на първата стъпка в кампанията. Тя определя темпото, установява умствения багаж на противника и ви насочва в правилното направление.

Когато нещо върви зле, за човешката природа е естествено да се обвинява тази или онази личност. Нека другите хора се поддават на тази глупост, душейки с носовете си наоколо и виждайки само каквото непосредствено се вижда с очи.

Вие трябва да виждате нещата различно.

Когато дадена дейност тръгне зле – в бизнеса, в политиката, в живота – проследете я обратно до политиката, която я е предизвикала на първо място. Ще установите, че целта е била лошо определена и лошо преследвана.

Това означава, че вие самите сте фактор за лошото, което ви се случва.

С повече благоразумие и по-голяма далновидност бихте могли да избегнете опасността. Затова когато нещо върви зле, погледнете дълбоко навътре във вас – не емоционално, за да обвинявате себе си или да подхранвате чувството си на вина, а за да бъдете сигурни, че ще започнете следващата битка с по-твърда стъпка и с по-голяма далновидност.

Мъдрият човек е нащрек срещу онова, което още не се вижда и в пълно готовност за това, което още дори не се чува. Ако разумът триумфира, страстите се отдръпват от само себе си. – И Дзин