„Бягай! Бягааааай!“

Ханс не говореше португалски, но смисълът на думите му беше пределно ясен.

Беше стъпил здраво на назъбената канара, но гърдите му сочеха към трите хиляди фута празно пространство, зейнало под краката му.

На последната крачка той затаи дъх. Едва не припадна от паника. Зрението му беше замъглено и всичко, което виждаше, бе само една точка светлина…

И тогава полетя.

Безкрайното синьо пространство на хоризонта навлезе в зрителното му поле, миг след като осъзна, че термалната въздушна струя го бе обхванала заедно с парапланера му.

Беше оставил страха си там – на върха на планината, на хиляди метри от заслепителните дъждовни гори и девствените бели плажове на Копакабана.

Ханс Кийлинг беше прозрял нещо много важно…

Когато се върнал на работа в адвокатската кантора в „Сенчъри Сити“, той веднага подал триседмично предизвестие за напускане на работа.

Преди това, в продължение на почти пет години, той се изправял срещу един и същи страх – да прави това още 40-45 години… И да бъде нещастен. Случвало му се да заспи на бюрото, заради някой незавършен проект, да се събуди и отново да започне работа.

В подобен момент, човек си обещава:

– „Ако още два пъти ми се случи, се махам“.

Добре, но нека всеки от нас си признае, колко пъти ни е преливала чашата и колко пъти по „още два пъти“ ни се случвало да си казваме тези думи?

Повечето хора винаги избират нещастието вместо несигурността.

Обещаваме си и наистина идва един ден, когато всичко изглежда различно. Героя на нашата история беше осъзнал, спускайки се с бавни кръгове към земята, че:

Рисковете не са толкова страшни, след като ги поемем.

Разбира се, срещнал се е с неразбирането на колегите си, че прави огромна грешка.

– Ханс е многообещаващ адвокат, какво повече иска?

Ханс не знаел точно какво иска, но беше го вкусил.

За първи път той е усетил своя вътрешен покой.

Само една крачка и промяната вече е факт.

След повече от година, той все още получавал предложения за работа от правни кантори, но вече бил основал настоящата си компания в областта на сърф приключенията в Бразилия – Nexus Surf. Също така, бе срещнал момичето на мечтите си – кариока, с карамелена кожа. Всъщност, животът му вече бил коренно различен от „успешната адвокатска служба“.

От какво пък чак толкова се страхувате?

Обикновено най-много ни е страх да направим това, което най-много трябва да направим. Тим Ферис

След съдбовното решение за живота си, Ханс често срещал в погледите на преуморени професионалисти, които водел сред вълните, желание да живеят по неговия начин. Те често споделяли с него: „Ех, как бих искал да мога да правя това, което правиш ти!

И той винаги им отговарял: „Можеш, стига да искаш!“

Гребейки към сушата, изживявайки невероятни моменти, неговите клиенти се връщали обратно към своето ежедневие и страховете си.

Щом стъпели на брега, реалността ги стисвала за гърлото:

– „Бих го направил, но не мога просто така да зарежа всичко.“

Хванете за гушата най-големите си страхове и ги…

Действията не винаги носят щастие, но няма щастие без действие. Бенджамин Дизраели

Несигурността и възможността от провал винаги са възприемани, като „страшните шумове в тъмнината“. Ако се притеснявате да направите скока или просто го отлагате, заради страха, приготвили сме ви един коктейл с противоотрова. Ние черпим…

  • Определете най-големите си страхове! Помислете за най-лошото, което може да ви се случи, ако предприемете това, което обмисляте. 

Ще настъпи ли края на живота ви? Какви ще са трайните последици, ако има такива? Каква е вероятността изобщо да се случи нещо лошо?

  • Какви стъпки да предприемете, за да поправите евентуално нанесените щети или да се възстановите от житейската буря?

Това може да бъде по-лесно отколкото си представяте…

  • Какъв е ефекта и ползите от вероятния сценарии (постоянни или временни) 

След като вече знаете, кое е най-лошото, което може да ви се случи, кои са по-вероятните и сигурни предимства – вътрешни (увереност, самочувствие) или външни? Колко вероятно е да постигнете поне умерено добър резултат? Случвало ли се е по-малко интелигентни от вас хора да направят същото, без да се провалят?

  • Ако точно днес ви уволнят от работа, какво бихте направили, за да си подсигурите необходимите парични средства? 

Ако напуснете работа днес, за да пробвате други възможности, можете ли да се върнете към предишната сфера, ако се наложи?

  • Какво отлагате от страх?

Обикновено това, от което най-много се страхуваме да направим е най-важното, което трябва да направим.Телефонно обаждане, важен разговор, каквото и да е – това е страхът от неизвестната развръзка, който ни пречи да направим това, което трябва.

  • Какво ви струва – финансово, емоционално и физически да отлагате?

Също толкова важно е да бъде измерена и негативната страна на бездействието.

Ако не преследвате нещата, които ви вълнуват, какво може да бъде по-различно след 1 или 5 или 10 години? Как ще се чувствате, след като сте позволили на обстоятелствата да ви наложат да живеете по начин, който не ви харесва още 10 години?

Представете си изпълнените с болка и съжаление пропуснати моменти и ще разберете, че най-лошият ви избор е именно бездействието.

  • Какво чакате?

Да падне тавана, може би?

Ако не можете да дадете отговор, без да прибягвате до идеята за „чакам подходящия момент“, отговорът е съвсем прост: страхувате се, точно като всички останали.

Измерете цената на бездействието си и осъзнайте колко е вероятно да ви се случат лоши неща и колко са поправими повечето грешни стъпки. Развийте най-важния навик на тези, които успяват и се наслаждават на действието.

Питайте сърцето си, кога е настъпил момента и направете това, което резонира с него!

Стар човек съм и съм мислил за доста ужасни неща през живота си, повечето, от които никога не се случиха. – Марк Твен