Страдаме по-често във въображението си, отколкото в действителност.

Сенека

Философската школа на стоицизма е почти перфектна организационна система за успех в среда на висок стрес. Казано най-просто стоицизмът е създаден, за да помага на хората да живеят по-добре с по-малко. В същото време, той е училище за мисълта и най-възвишената философия в историята за западната цивилизация.

Най-важната практика която съдържа неговата философия е разграничаване на нещата, които можем да контролираме от тези, които не можем.

Античния философ – стоик Епиктет  е казал:

Главната задача в живота ми е това да идентифицирам и разделям въпросите, за да мога ясно да кажа на себе си кои неща са външни и не са под моя контрол и кои са свързани с избора, който аз действително контролирам.

Целта на Стоицизма е да е разбираем, изпълним и полезен.

Практикуването му не изисква изучаване на изцяло нов философски лексикон или медитация с часове на ден. Той предлага незабавен, полезен и практичен начин за намиране на спокойствие и подобряване на силните страни на характера.

Тази статия съдържа пет практически урока за репутацията, авторитета, страха, дисциплината и наследството. В нея са обобщени най-важните убеждения и стратегии, които стоиците препоръчват, за да живеем по-добре.

Ще научиш как да разграничаваш нещата, които можеш да контролираш и насочиш фокуса си само върху тях. Това ще бъде твоята супер сила.

Важно е да споменем, че те не са просто интересни идеи, за които да мислиш и след това да се забравиш. Те са предназначени да се практикуват всеки ден от живота ти.

Но да започнем от началото..


Юлий Цезар искаше да го спре. Джордж Вашингтон искаше да бъде като него.

В продължение на 2000 години, той е обект на поезията, пиеси и много картини.

Сред неговите почитатели се срещат имена, като Бенджамин Франклин, Данте и императора на стоицизма – Марк Аврелий.

И въпреки това е доста вероятно да не си чувал за него.

Името му е Марк Порции Катон Младши, по известен като Катон.

Той е сенаторът, който оглавява опозицията срещу Юлий Цезар през последните години на Римската империя. В края на гражданската война, в която Юлий Цезар печели, Катон се самоубива, не желаейки да живее повече под диктатура.

Той въвежда стоицизма, като учение.

Неговите поддръжници го възпяват като противник на тиранията и деспотизма.

Каква е причината да ти разказвам тази история?

По време на кризисни ситуации в Рим, мисията, която следвал Катон била да живее според своите собствени правила, без значение, че те не са приемани от останалите.

Катон ни напомня за тънката граница между визионера и глупака – урок, особено важен за предприемачите, творците и мъжете като цяло, които продължават да творят в противовес на статуквото. А сега нека се поучим от уроците му…

#1. Овладей силата на жестовете 

В епохата на информационното претоварване, в което живеем обществените фигури доста често трудно достигат до своята публика.

Древен Рим също е бил наситен с политически разговори – популярни личности, като Цицерон непрекъснато събирали огромни тълпи и провеждали целодневни паради с политически речи във форума. Е как да се отличиш сред целия този шум?

Катон осъзнал, че далеч по-лесно е да бъдат “чути” действията, отколкото думите.

Човек може да усъвършенства достойнствата на своя характер, поставяйки повече стойност на действията над думите.

Положителното поведение води до по-положителен жизнен опит.

Катон се обградил с философи, а не със съветници, ходел бос и без обичайно обкръжение. Спял в окопите, заедно със своите войници.Той заставал редом до хората си.

Влиянието на всеки негов жест било много повече от гласуване или политически речи.

Така той изградил своята репутация и уважение.

Дори и решението за неговата смърт, в края на гражданската война в Рим, е директно изявление срещу тиранията. Една вечер, оттегляйки се за почивка, той пожелал да му донесат книга: “Диалогът на Платон Федон” и неговият меч.

Преди да сам да сложи край на живота си, Катон искал ясно да изрази решението си, правейки паралел с непримиримостта си с тиранията, с тази на борбата на Сократ, който избрал да изпие отровата и да освободи душата си.

#2. Не прави компромиси!

Стоицизма научил Катон, че нюанси на сивото не съществуват.

Няма повече или по-малко добро, както и по-малко лошо.

Всички добродетели са един и същ добродетел и всички пороци са един и същ порок.

Неговата непреклонност изглеждала безразсъдно решение по време на война и политически несгоди. Но Катон я накарал да работи за него.

Той отказвал политически компромиси под всяка форма, а името му станало нарицателно за вземащите подкупи: “Какво очаквате от нас? Не можем всички да бъдем Катон.”

Построил невъзможен и почти нечовешки стандарт, чрез който наложил твърдо своя авторитет. Станал и арбитър на доброто и злото в Рим.

Когато Катон започвал да говори, хората се изправяли, за да го слушат.

Когато бил вкаран в затвора, целия сенат се изправил в негова защита, а Юлий Цезар бил принуден да го освободи. Неговите сънародници се присъединявали безкомпромисно към всеки един аргумент, който изтъквал.

#3. Не се бой от нищо!

На зазоряване на един изборен ден Катон и неговият зет тръгнали на път към мястото на провеждане на изборите. На пътя ги чакала засада…

И двамата били ранени, но целта не била убийство. Било предупреждение.

Катон възприел заплахата, като ясен белег, че ако тези хора са готови да нараняват още, преди да вземат властта, какво ли се очаква от тях, когато я получат.

От този момент най-важно за него било да застане пред хората и показвайки раните си да заяви решимостта си да се бори за свободата на римляните, докато е жив.

Зет му не издържал на заплахите и се оттеглил. Макар, че останал сам, Катон продължава сам битката си, без да изпитва страх. Той знаел едно важно нещо:

Страхът може да влезе в ума ни, само ако ние сами го допуснем там.

Ако изберем да не се страхуваме, то той просто ще изчезне.

За неподготвения наблюдател тази дързост и физическа смелост би звучала безразсъдно. Но всъщност това е един от най-важните аспекти на философията на стоика.

Именно приемането на абсурдността на страха, до неговата пълна незначителност и вярата в собствената си сила го водят напред.

Точно там, където другите биха се отказали.

#4. Използвай болката като учител

Стоицизма ни учи на издържливост и самоконтрол.

Стоиците очакват трудности превръщайки ги във възможност да усъвършенстват своите добродетели. Това не означава, че приветстват злото, а напротив  – активно търсят ползи за изграждането на устойчивост срещу трудностите.

Катон тренирал себе си да бъде безразличен към всички неща извън съвестта. Той можел да бъде осмиван, гладен, беден, болен – нищо от това нямало значение.

Той можел да търпи всичко в пълна тишина.

Сенека, великият имперски стоик разказал следната история:

Веднъж, посещавайки обществената баня, Катон бил нападнат и ударен. След като битката била прекратена, Катон отказал да приеме извинение от нападателя си с думите:“Дори не си спомням да съм бил ударен”

#5. Не очаквайте да контролирате наследството си

Никой в Рим не е бил по-добър в изграждането на публичен имидж от Катон. Но след неговата смърт, всички негови усилия отишли в ръцете на други хора.

Той прекарал две десетилетия като политик, но неговата личност е политически значима вече над 2000 години. Стоицизма ни учи на това, че всичко, което е ценност за нас – нашето благосъстояние, нашия успех, репутация в крайна сметка са извън нашия контрол. Дори и да живеем образцов живот и след нашата смърт 2000 години да пишат възхвали и книги за нас, вероятно няма да изпитваме щастие от това и все още ще бъдем мъртви. Това доказва по-добре от всичко, че единствената ни награда приживе е добродетелта.

Катон нямал военните умения на Цезар, нито красноречието на Цицерон, нито добрия външен вид на Помпей. Но той притежавал нещо още по-страховито – решимост да създаде за себе си и хората си безумно висок стандарт на самодисциплина.


Никой  няма силата да има всичко, което иска, но е в силата си да не иска това, което няма и да се възползва от това, което има. – Сенека

Предимствата на стоицизма като философия за живот е изпитана през голяма част от човешката ни история и то от много известни личности като Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Ариана Хаффингтън, Том Брейди, Тим Ферис и много други.