Някои хора даряват, за да се издигнат в собствените си очи. Виждат нуждаещ се в квартала, съжаляват го и му дават някоя монета. Други, държат да бъдат хвалени и това е тяхната награда.

Чистотата на подбудите им обаче се компрометира, защото получават нещо срещу онова, което даряват. Истинската щедрост идва от сърцето! Да се дари, защото наистина искаш да помогнеш на човека или за достойна кауза, като останеш анонимен.

Такъв дарител исках да стана и аз – с щедро сърце.

― Мохамед Али

Един слънчев и горещ ден в Маями, Мохамед Али заедно с личния си мениджър Джийн Килрой отишли да посрещнат родителите на боксьора. На сектора на пристигащи един полицай разпознал Мохамед и му извикал:

– „Хей, Шампионе, как си?“

Полицаят дал разрешение на Джийн да изчака с колата, докато Мохамед вземе родителите си. След малко, обаче друг полицай се доближил до Джийн и строго му казал да се маха или ще бъде глобен.

Джин се опитал да му обясни, че очаква Мохамед Али и как точно преди секунди друг колега му е дал разрешение да изчака тук. Полицаят, обаче отвърнал, че не се интересува, кого очаква и че ако не си премести колата, ще бъде глобен.

Наложило се Килрой да обикаля около летището.

Когато той се върнал отново на сектора, Мохамед вече го чакал там, заедно със своите родители, като в същото време не спирал да раздава автографи.

В момента, в който Джийн спрял пред тях, на Мохамед веднага му станало ясно, че Джийн е имал проблем със спирането на сектора. След като му разказал историята и че бил спрял едва от десетина секунди, великият боксьор се доближил до полицая и му казал, че няма проблеми и го подканил да му даде квитанция за глобата. След като се отдалечили от летището, Мохамед се обърнал към Джийн :

– „Ето защо!“

Той го погледнал неразбиращо и попитал какво има предвид с тези думи.

Тогава Мохамед Али започнал да му разказва следната история:

Двама селяни пътували по криволичещ път, за да видят краля. Когато доближили портите на кралството, те били грубо изгонени от армия пешаци. Тогава единият казал на другия: „Ето защо“.

На другия ден двамата селяни отново тръгнали с надеждата да видят краля. Този път едва не били смачкани от конна армия, хвърлили дори камъни срещу тях.

Тогава селянинът пак казал на приятеля си: „Ето защо“.

Двамата селяни обаче не се отказали, така че и на третия ден поели по същия път.

Тогава до тях спряла каляската на краля и когато кралят видял двамата с техните скъсани дрехи, драскотини и рани, слязъл, отишъл при тях и ги прегърнал, дал на всеки от тях по златна монета. Докато вървели по пътя, селянинът пак казал на приятеля си:

„Ето защо“.

Когато се върнали вкъщи и си отпочинали, другият селянин попитал приятеля си какво влага в думите „ето защо“?

Първият селянин отвърнал:

Ето защо те са пешаци и винаги ще бъдат такива; ето защо те са конници и винаги ще бъдат такива и ето защо – той е крал.

Мохамед погледнал Джийн и му казал:

Ето защо, офицерът се държеше по този начин. Защото, може би най-великото събитие в живота му е това, че е глобил Мохамед Али. Ето защо!

източник: „Душа на пеперуда“, издател Вакон