3 от златните правила на мафията

#1 Изпълнявай договореното:  Стой зад името си

Когато гангстерът от Филаделфия Никълъс Виргилио – Ник Острието, бил обвинен в убийство, той се срещнал с корумпиран съдия от градския съд на име Едуин Хелфант.

Хелфант твърдял, че е близък със съдията, който ще гледа делото на Виргилио, и предложил да го отърве срещу дванайсет хиляди.

Виргилио дал парите — и въпреки това го осъдили.

Шест години по-късно излязъл от затвора предсрочно за добро поведение.

Започнал да дебне Хелфант и един зимен ден Виргилио купил лопата за сняг, скиорска шапка, скриваща лицето, и 22-калибров пистолет.

Представил се за чистач, казал, че има нужда да отиде до тоалетната, и влязъл в стаята, в която Хелфант и жена му обядвали. Когато Виргилио излязъл, Хелфант останал безжизнен на стола си. Сред крадците има неписан кодекс на честта и мафията твърдо вярва, че всеки трябва да получи това, за което е платил.

Едно ръкостискане на мъж, който държи на думата си струва повече от най-солидните договори, които армия адвокати би могла да състави.

Колко телефонни разговора по мобилния ви телефон се разпадат всеки месец? Въпреки това телефонните компании изискват да им се плащат сметките.

Колко продукти купихте тази година, които се повредиха заради лошо качество?

Не сте ли във възторг от онези ограничени гаранции, които покриват всички възможни проблеми освен този, който неизбежно ще се появи? Обичате ли да комуникирате с автоматичен глас, когато искате да се свържете с жив човек от отдела за обслужване на клиенти?

Ами когато ви се наложи да чакате двайсет или трийсет минути, докато ви свържат със служителя, после връзката прекъсва и трябва да започнете от самото начало?

Стои ли някой зад такива услуги или продукти?

Ако ви платят за нещо или обещаете нещо, изпълнете обещаното.

Не вземайте парите на хората, за да ги измамите и да отидете да си пиете питието като Едуин Хелфант. Стойте зад името си.

Като се замислите, то е единственото, което имате.

#2 Пази си гърба: не допускай да палят огън под теб

През 90-те години в Щатите беше характерна гледка двама мошеници да обикалят улиците в търсене на поредния лековерен наивник.

След като набележеха мишената, ванът им спираше и страничната врата се отваряше. Един от мошениците изскачаше и започваше да сочи подредените вътре кашони от телевизори.

— Току-що ошушкахме един магазин – обясняваше той на набелязаната жертва.—Трябва да действаме бързо. Трийсет и два инчови телевизори. Искаш ли?

Ако човекът от тротоара кажеше на мошениците: „Не се интересувам“, те веднага отпрашваха да търсят следващия наивник. Ако обаче се поколебаеше, бандитите веднага разбираха, че е подходящ за измамата им, и засилваха натиска.

-Хайде, приятел, решавай – казваше единият. -Трябва да се отърва от тези неща.

Другият извикваше: – Хайде, по-бързо!

Или форсираше двигателя, за да ускори решението. Наивникът нямаше време да задава въпроси или да отвори кашона, за да провери стоката.

– Колко?

Това беше въпросът, който мошениците очакваха да чуят, за да са сигурни, че рибата е клъвнала. Можеше да поискат сто долара, но бяха доволни на каквото им дадат. Ако наивникът успееше да събере петдесет долара, казваха:

– Добре, но само защото бързаме.

Когато жертвата се прибереше у дома и отвореше кашона, виждаше, че вътре има няколко тухли, увити във вестник. Такива мошеници успяват, защото умеят да притискат хората да бързат и да вземат моментални решения. Ванът спира, те изскачат, изненадват жертвата и я сварват неподготвена. След като се уверят, че е възможно да стане сделка, засилват натиска.

Всеки, който не е в състояние да се откаже от „страхотна“ сделка, която сякаш пада от небето, плаче да бъде измамен.

Никога не отговаряйте незабавно на никакви предложения… нито на оплаквания или неочаквани оферти… Човек винаги трябва да има време да помисли и е по-добре да отложи за утре нещата, които не е съвсем готов да свърши добре днес, отколкото да действа прибързано.

В света на бизнеса има много ситуации, при които някой се опитва да ви тласне към бързо решение. Добре e да възпирате хората, които ви оказват натиск, защото е възможно те да се опитват да ви измамят. Ако не прибързвате ще ви уважават заради способността да обмисляте нещата задълбочено.

#3 Почивай във вила край морето, не в гроб в небитието

Отдъхвай и се връщай освежен

Умът и тялото на човек могат да работят като състезателен автомобил, но не могат да поддържат високи скорости продължително, без да спират за презареждане.

Има тънка граница между усилената работа и прекалено многото работа. Точно заради това умните гангстери понякога почиват.

Босът на Дженовезе Антъни Салерно – Дебелия Тони, имаше ферма в Райнбек, Ню Йорк. Босът на Коломбо Кармине Персико се оттегляше в имението си в Согьртис, Ню Йорк, а босът на Гамбино Джон Готи имаше лятна вила в Пенсилвания. Списъкът на мафиотите, които бягаха от градския шум, е безкраен. Невинаги обаче е нужно да пътувате далеч, за да си починете. Антони Сперо от фамилията Бонано отглеждаше пощенски гълъби на покрива си в Бруклин, както и Доминик Наполитано и други известни гангстери.

Една къщичка в гората може да се окаже идеално средство против стрес, милиони пъти по-добро от всякакви лекарства или, още по-лошо, от психиатър – повечето от тях са по-изкукали от пациентите си. Докато се спотайвате в тази къщичка, прояснете мислите си.

Ако се връщат към офиса, овладейте ги, не допускайте да ви обземат.

Една от Десетте Божи заповеди ни задължава един ден да не работим нищо — Шабат.

Един гангстер може да нарушава всички останали заповеди, обаче винаги си оставя малко време за отдих и се връща на улицата като нов човек.

Виж още и:

Leave a Reply

2 Comments on "3 от златните правила на мафията"

avatar
  Subscribe  
Notify of
Димитър
Guest

И на мен ми се прииска вила в гората, с хубаво уиски, коняк, бренди и пури 😉

Борис
Guest

много добри сравнения !