Човек не се просветлява като си представя образи от светлина, а като осъзнава собствената си тъмнина. — Карл Юнг

В много отношения съвременният свят може да се нарече вълшебно място.

Продължителността на човешкия живот се е повишила значително, a нивата на детска смъртност са занижени. Насилието и бедността отбелязват своите най-ниски нива в човешката история. Хората имат разнообразен достъп до възможности за образование и развитие. Намираме се в златен век на изкуството и музиката с огромна и разнообразна творческа продукция, достъпна за милиарди хора.

Библиотеката на човечеството се намира в джоба на всеки един от нас.

Никога не е било по-лесно да изследваме света.

Съвременният свят е страхотен по безброй много начини, но много от нас често се оказват в задънена улица, изпадат в състояние на тревожност, раздразнение, отчуждение, депресия или вид когнитивно претоварване.

Защо е така?

Даваме отговор веднага:

Заедно с появата на модерните технологии и иновации, ставаме свидетели на появата на все по-нови форми на страдание и психологически стрес .

Ако не искаме да удавим живота си в стрес, ако не искаме все да сме неудовлетворени от това, което виждаме, че имат другите в своя дигитален свят, умните хора биха казали, че ще бъде добре да се научим да неутрализираме подобно вредно влияние.

Ето и за какво ще ви разкажем в този материал:

За 5-те най-коварни източника на тревога и депресия.

Ще ви споделим и ценни препоръки как по-леко да ги преодолеете. Всъщност, това е пътна карта, която ще ви помогне да се ориентирате в изкуствения блясък на съвременния живот, за да намерите в него истински смисъл и удовлетворение, независимо, че става все по-трудно да го открием.

Време е да дръпнем завесите и да надникнем зад дигиталния блясък…

© Изображение: Любомир Арсов

📺 #1. Заобиколени сме от свръхестествени пороци с огромен потенциал за пристрастяване

Светът е пълен с изкушения.

Порно, видео игри, заведения за бързо хранене, социални медии,  казина, всякакви продукти, дизайнерски наркотици, алкохол, виртуална реалност, смартфони, цигари, непресъхващи информационни потоци и така до безкрай…

Това е минно поле и то е все по-всепоглъщащо…

Толкова сме добри в създаването на зависимости, отвличащи вниманието ни, че постепенно става все по-невъзможно да ги избягваме.

Защо ставаме толкова зависими към тези пороци?

💡 Отговорът: икономиката на вниманието.

Най-оскъдният ресурс!

Вашето внимание е заплатата на някой друг.

Затова и всичко се свежда до няколко прости стимула: Ако бизнесите искат да останат на пазара и да се развиват, трябва постепенно да започнат да разработват все по-добри начини да привличат вниманието и да задържат своите потребители.

Затова учени и предприемачи от цял свят търсят начини да го управляват в своя полза. Всичко това води до увеличаване на списъка с достъпни и хипер-пристрастяващи пороци. За съжаление това е средата, в която се намираме.

Не е чудно, че много хора се чувстват на ръба. Не са неудовлетворени. Стоят нащрек , очакващи следващата доза допамин от поредната „дигитална вафличка“.

🔥 Стратегии за преодоляване на пристастяването към пороците:

  • Бъдете добре осведомени за силата на съвременните пороци (Поздравления! Щом сте тук вие вече правите това!)
  • Възпитайте бдителност и самодисциплина чрез медитация (смешно ви е, но работи).
  • Обърнете внимание на натрапчивото си поведение и начина, по който се чувствате.
  • Избягвайте ситуации, в които сте наясно, че може да се поддадете на своите пороци.
  • Заменете токсичните си навици с по-здравословни (вижте как).
  • Организирайте си съзнателни периоди на въздържание от социалните мрежи.
  • Оптимизирайте заобикалящата ви среда!
  • Рестартирайте се – заповядайте си отстъпление.
© Изображение: Любомир Арсов

🤐 #2. Градският начин на живот води до роботизиране и дълбоко отчуждаване от останалите

Животът в големия град може да изглежда интересен и вълнуващ, но има своята цена.

За средностатическия човек един обикновен ден от XXI век минава сред бетонови пътища, масивни билборди, полицейски сирени, префучаващи коли, строителни шумове и стотици незаинтересовани хора, забили поглед в своите телефони – информация за 1 ден, колкото нашите предци (ловци и събирачи) биха видели през целия си живот.

Обикновено се придвижваме в тази среда, използвайки автомобила си или друг обществен транспорт, пътувайки от и до работа, която по всяка вероятност не харесваме, дори мразим, но където прекарваме поне по 8 часа дневно.

В края на деня се завръщаме в своята затворена кутийка – апартамент, в който сме отрязани от повечето хора в живота ни.

Една типична вечер може да включва „контакти“ с близките хора, използвайки екрана на телефона си или пък гледане на „вирусни“ телевизионни предавания. Ако определим XXI век, като „цунами“ от свръх интензивни и изкуствени стимули за отвличане на вниманието, то модерният град е неговият епицентър, носещ усещане за фалш и неестественост.

Живеейки в сравнително изолирана среда, създадена от човека, ние все повече се откъсваме един от друг от общността, на която принадлежим.

Изключваме се от настоящия момент, от нашите тела; от мълчанието и тишина.

Изключваме се от себе си и от природата.

Подсъзнателно започваме да търсим нещо, с което да притъпим тези усещания, които само чакат да ни завладеят – отново.

🔥 Стратегии за преодоляване:

  • Обмислете добре и решете каква искате да бъде вашата среда и кариера.
  • Разгледайте възможността да не живеете в голям град или поне да не е постоянно.
  • Избягвайте работа, до която се пътува дълго и поглъща цялото ви време.
  • Ако изберете живот в града, проявете творчеството, като намирате начини да разрушите ефекта на отчуждение.

Това може да стане чрез:

  • спонтанни разходки навън;
  • различен тип духовни практики като йога и медитация;
  • поддържане на комуникация с реални хора;
  • избягване на роботизирането и рутината;
  • повече време сред природата
© Изображение: Любомир Арсов

📰 3. Обстрелвани сме от медийна пропаганда, създадена за да пречи на нашата по-добра преценка

Това, което ме притеснява сега е, че нездравословните новини стават средство за разпространяване на нездравословна наука. – Филип Холард

В голямата си част журналистиката и медиите през 2019 г. са „токсични“.

Вероятно сте прекарвали дълго време, в четене на заблуждаващи материали или на псевдо новини, които ви карат да чувствате, че сте изгубили страшно много от времето си.

Медиите са един от най-добрите примери за индустрия, почти изцяло разрушена от стимулите на капитализма. За да бъдат печеливши, социалните медии и новинарски сайтове изискват огромни маси от хора, които да гледат техните реклами.

В резултат на това приоритет на тези компании става максимизирането на:

  • трафикът към техните сайтове във всеки един момент.
  • времето, което чифтовете очни ябълки прекарват на тяхната платформа.
  • доброто управление на икономиката на вниманието.

Връщайки се назад, вероятно звучи идеално да имаме социални мрежи, чийто основен приоритет да бъде подпомагане на истинската човешка комуникация и общуване, социален живот и споделянето на ценности. За съжаление обаче, приоритизирането по този начин, не е добра стратегия за увеличаване на приходите от реклама.

Вместо това сме свидетели, как хиляди инженери работят зад „кулисите“ на платформите на Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, YouTube и др., опитвайки се да намерят начини как да направят тези сайтове по-пристрастяващи и отвличащи вниманието.

За целта използват:

  • постоянни известявания;
  • видеа с автоматично стартиране;
  • алгоритми, предназначени да показват повече от съдържанието, в което прекарваме най-много време, дори ако то е информационен боклук;
  • известия за неща, които не е необходимо да получавате;
  • променливи награди – неочаквана положителна обратна връзка, която пристрастява подобно на слот машините (харесването на снимките ви, например).

Ироничният резултат от тези тактики е:

„Социалните“ мрежи ни тласнаха към изолация, прекарвайки безброй часове в превъртане на медийни канали, чудейки се защо по дяволите се чувстваме депресирани.

За да увеличат трафика, новинарските сайтове популяризират противоречиви, емоционални и сензационни заглавия, изкривяващи истината, чрез които задействат лимбичната ни система до първична реакция на гняв или страх, карайки ни да кликаме, да четем развълнувано и да се пускаме в битка в коментарите.

Когато алгоритмите на Facebook забележат, че прекарваме дълго време в четене и коментиране на политически материали или други подобни, те ни показват все повече от тях, което води до какво – до един токсичен цикъл. До загуба на ценно време.

Така имаме огромен брой ненаситни потребители, живеещи в постоянно състояние на неудовлетвореност и възбуда, нямащи търпение отново да грабнат телефона си, за да научат „новата“ политическата ситуация на деня.


Парадокс: Макар голяма част от ежедневната информационна драма да пълна глупост, все пак има множество истински новини за реално случили се трагедии.

Нашият мозък е развит да поддържа отношения с до 150 души (числото на Дънбър). Следователно научавайки за трагедията дори и на 1000 души, имаме чувството, че следва апокалипсис. Интересното е, че когато надникнете в по-дългосрочните тенденции, ще откриете, че в много отношения е вярно обратното.

Светът се намира във възход в много отношения, но тази страна на монетата доста рядко се показва.  Едва ли ще срещнем заглавие, което да гласи:

„6 милиарда души продължават да живеят живот в мир и просперитет“.

(Някой наистина трябва да напише такава статия!)

В резултат на прекаленото внимание към ежедневните трагедии на Земята, много от хората са смазани от чувство за депресия, вина и безпомощност.

🔥 Стратегии за преодоляване:

  • Осъзнайте, че в голяма степен светът на медиите е токсичен;
  • Бъдете изключително преднамерени към своята „медийна диета“;
  • Драматично, до степен на болка ограничете времето, прекарано в социалните медии;
  • Избирайте внимателно източниците си на информация, като давате приоритет на добрите книги и сайтове с висока степен на почтеност и качество;
  • Приемете, че ако нещо е достатъчно важно, то ще разберете за него;
  • Запознайте се с политическия трибализъм и го избягвайте – отдръпнете от поляризиращата политическа информация;

Бележка: Трибализмът е концепция в областта на антропологията, която се отнася до културен феномен, чрез който индивидите създават групи или организации от социален характер, с които да се идентифицират и утвърждават като част от по-голямо нещо.

© Изображение: Любомир Арсов

🌍 #4. Откъснати сме се от магията на природата и духовните измерения на човешката същност

Биологът не седи с око, прилепнало за микроскопа. Той поглежда и отива да работи върху това, което е видял. –  Алън Уотс

В по-голямата част от човешката история на светът се гледало като на свещен.

  • Семейството беше свещено. Обществото беше свещено.
  • Храната беше свещена. Водата беше свещена.
  • Природата, с всичките си дарове, беше свещена.

Животът се движеше бавно и тихо, позволявайки на хората да имат дълбока връзка със звуците, сезоните и ритмите, с общността си, със самите себе си и с природните процеси на растеж и разпад. В края на XVIII век с идването на капитализма и индустриализацията много далновидни поети и мъдреци започват да забелязват, че нещо е започнало да се губи. Хората все повече свиквали със суматохата на времето, суетата на големия град и обещанията за богатство и технологичен рай.

Индустриализацията и нейното навлизане във всички сфери на живота е особено разрушителна за остатъците от човешката душа.

Бог е мъртъв“, пише Ницше, като се позовава не на смъртта на божеството, а на смъртта на Бога в сърцата на „новия“ човек.

Нека за миг си представим живот, в който виждаме и усещаме всичко – от въздуха, който дишаме, до храната, която ядем… Да си представим, че прекарваме голяма част от времето си в тишина, слушайки звуците на вятъра и птиците, гледайки облаците докато да носят по небето. Представете си, че сте обградени от обичащи се, сплотени общности, които се чувстват по същия начин като вас, разчитайки един на друг.

Ако сравним тази визия за живота с днешната модерна епоха лесно ще видим колко сме се отдалечили от своите корени.

🔥 Стратегии за преодоляване:

  • Експериментирайте с духовни практики като потапяне в природата, медитация, йога, дишане и съзнателна релаксация.
  • Научете повече за шаманизма.
  • Прочетете и гледайте видеа на Алан Уоутс и Теренс Маккена.
  • Приемете важността от култивиране на някаква форма на духовност
© Изображение: Любомир Арсов

💰 #5. Консуматорството и преклонението към парите ни карат да се чувстваме неудовлетоворени от живота

Направихме това, което всички реклами трябва да правят: Създадохме чувство на безпокойство, което можем да освободим само чрез покупка.

– Дейвид Уолъс

Съвременните рекламни послания са изтъкани от скрит контекст, предназначен да ни убеди, че имаме недостатъци, които можем да „коригираме“, само за „29 лв.“

Сравняваме се с дигиталния образ на хора, постигнали „повече“ от нас. В непрекъсната борба сме за по-висок стандарт на живот, вместо да оценяваме това, което вече имаме. Живеем, за да купуваме още неща, повечето от които не са ни нужни.

Съвремието ни подтиква да правим неща, които не харесваме, за да си купим нещата, за които смятаме, че най-накрая ще ни направят „успешни“ и „щастливи“.

Печеленето на пари е полезно дотолкова, доколкото ни осигурява разумно ниво на сигурност и комфорт, но отвъд това обикновено е разяждащо занимание. Ако парите са на върха на йерархията ви от ценности, ще прекарате живота си съсредоточен върху натрупването на повече от тях за сметка на по-ценните съкровища на живота.

Дейвид Уолъс знаеше това:

Ако се кланяте само на пари и предмети, ако те са истинския смисъл на живота ви, то никога няма да почувствате, че имате достатъчно.

🔥 Стратегии за преодоляване:

  • Осъзнайте, че нищо не може да донесе истински мир и удовлетворение. То произтича от дълбоко самосъзнание и приемане, култивиране на полезни навици;
  • Не позволявайте парите да са бъдат на върха на вашата йерархия от ценности;
  • Гледайте на безграничното потребление, като на капан;
  • Следвайте щастието си;
  • Бъдете минималистични;
  • Блокирайте рекламните послания;
  • Отдайте се на значима работа;

Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече. – Сенека

Обобщение:

Разгледахме 5-те най-силни източници на модерния стрес:

  1. Пороци с огромен потенциал за пристрастяване
  2. Роботизиране и дълбоко отчуждаване
  3. Медийна пропаганда срещу нашата по-добра преценка
  4. Отдаличихме се от природата и нашата човешка същност
  5. Консуматорството и преклонението пред парите ни правят недоволни

Надяваме се, че този списък ви е помогнал да навигирате по-добре в ситуацията на съвременния свят, в който се намираме.

Има и добри новини:

21-ви век също е време на огромни възможности. В много отношения живеем в златна епоха, предлагаща иновации и просперитет, които никога досега човешката история не е виждала. Има безкрайно много неща, които да ценим учим и изследваме.

Неограничен потенциал за развитие – колективно и индивидуално.

Ако можем да избегнем тези капани на съвременния живот, нашето време на Земята може да бъде изключително значимо и полезно.

😮 Любопитно

Докато подготвяхме материала се натъкнахме на изключителните изображения, които видяхте по-горе. Те са дело на страхотния илюстратор и режисьор Любомир Арсов и са част от неговият късометражен филм „In Shadow – A Modern Odyssey

Филмчето е феноменално! Изважда наяве мрачния портрет на съвременното общество, за който говорихме и в статията. Пълен е със символика! Емблематични образи и „сенки“, директно засягащи самите нас и ежедневието, в което живеем.

Само за 13 минути филмът успява да представи в дълбочина човешката психика, като изважда мракът в обществото ни на повърхността.

Да, повечето хора не са готови да видят този филм! Но той е чудесно допълнение към написаното тук! И ако вие не сте като повечето, гледайте го 👇