23 от най-ефективните и изключително опасни средновековни оръжия

Предстои ни пътуване, типично по мъжки, в което ще се разходим назад в историята, за да се срещнем с някои от най-ефективните бойни оръжия използвани от военните в миналото. Надявам се, въоръжени сте с любопитство? Остава само да придвижите мишката надолу…

1 Гърмящият щит

Гърмящият щит - средновековно оръжие

През 1544 г. италианският оръжейник Джовани Батиста е вярвал, че най-накрая е отговорил на въпроса, който са си задавали хиляди мъже, а именно: “Как да застрелям копелето пред мен, без да има шанс той да ме застреля?”

Тогава Батиста показва фантастичното си изобретение на крал Хенри VIII, който бил толкова впечатлен, че веднага поръчал 100 от тези гърмящи щитове, които да използва личната му охрана. В основата си това оръжие е направено от дърво с вграден в него пистолет, излизащ от външната страна на щита. Това го превръща не само в инструмент за защита, но и в хитро оръжие.

2 Унищожителят на мечове

Унищожителят на мечове

С двата си зъба от двете страни, предназначени да улавят сабите на опонентите, само едно движение на китката е достатъчно, за да ги раздели на две.

3 Камата Тройна изненада

Камата Тройна изненада

Тройната кама е необичайно оръжие използвано от фехтовачи през средновековието. Това е боен инструмент, съдържащ доза хитрост. На пръв поглед камата изглежда нормална. Но когато боецът натисне скрития бутон, от двете страни излизат още две остриета във формата на V.

Използвала се е най-често като елемент на изненада, когато дуелиращият се загуби основното си оръжие – рапирата например. В този случай тази кама е страхотна за отбрана и нападение при близък бой. И все пак кинжалът “Тройна изненада” рядко се е използвал в реален бой, тъй като е бил доста скъп заради сложността на изработка и много малко бойци са можели да си го позволят.

4 Сутрешна звезда (Morning Star)

Сутрешна звезда

Наричано още и “Пръскачка на светена вода”, този вестител на светлината определено е освежавал сутрините на много войници, пращайки ги директно при Свети Петър. По време на средновековните конфликти не всички военни са носели доспехи и не са знаели как да боравят с оръжие.

В действителност, по-голяма част от пехотата тогава е била съставена от селяни, призовани от местните господари да се бият. Повечето от тях не са имали официално военно обучение и обикновено са използвали собствените си ловни оръжия като брадви или копия, когато са мобилизирани за битка.

Въпреки това, много от тях са се били въоръжени с тази така тонизираща комбинация от здрава пръчка, къса верига и тежък боздуган.

Тогава селяните често ходели със здрава сопа при местния ковач, който да им закрепи, влизащата без проблем във всяка глава, метална част. Но това оръжие не било използвано само от невежите войници. То било на въоръжение и от професионалните такива. Техните варианти са били с много по-добра изработка, използвани не само от пехотата, но и от конниците.

5 Катапулт

Катапулт

Това е оръжието, което прави замъците по-малко привлекателни, познато още като Трибушет! Установките за обсада са били важна част от средновековната война, когато са се окупирали замъци и други крепости, обичайна гледка за периода.

В случай на война тези съоръжения са осигурявали и добра защита, но само ако е имало подходящ гарнизон, който да борави с тях и достатъчно хора и материални запаси, които да се изстрелват.

Катапултът е имал сериозно стратегическо значение и голямо предимство за онези, чийто опонент е решил да го игнорира.

И въпреки това, подобни обсадни оръжия са отнемали време и ресурси, за да се изградят пред нападната крепост, тъй като са били неподвижни. Те не са били опция, когато е необходимо бързо и ефективно придвижване. По своята същност този военен инструмент представлява огромен катапулт, който изстрелва тежки предмети (често в рамките на 150 кг) на огромни разстояния.

Требушетите са били толкова мощни, че са можели да разрушат дори и най-коравата стена на замък. Често били използвани и за да се изстрелят мъртви тела или оборска тор с цел предизвикване на зарази и заболявания във вътрешността на укреплението, което трябвало да бъде превзето.

6 Бойна карета

Бойна карета

С остриета излизащи от всяко колело, този тип бойна карета била използвана буквално, за да разрязва на половина пътя на вражеските линии.

В следващото видео може да видите как група инженери създават зловещата бойна карета на Леонардо Да Винчи – тази каруца не прощава:

7 Хунга-мунга

Хунга-мунга

Това оръжие било на въоръжение в едноименното африканско племе. Начинът му на използване е като се хвърли срещу врага по начин подобен на бумеранга.

8 Гигантски статичен арбалет

Гигантски статичен арбалет

Със стрелба на разстояние до 500 м., този извън-габаритен арбалет се е смятал за оръжие с огромно преимущество за армията, която го е притежавала.

9 Железни шипове

Железни шипове

Използвани са, за да се забави настъплението на вражеската кавалерия.

Ефективността им идва от там, че са така разположени, че щом попадне нещо върху един от острите върхове, останалите правят контра, застопорявайки се още по-здраво за земята. Това им помага да се забият наистина на дълбоко в атакуваната повърхност. Лесно е да се разхвърлят по-земята и са достатъчно малки, за да останат незабелязани, осигурявайки тежки рани на врага.

Едно убождане на подобен шип не е убивало директно войника през средновековието, но последващите инфекции, които били много разпространение по онова време, го довършвали със сигурност. Страхотно оръжие, което може да се използва, без дори да е необходимо разполагането на отбранителни войски на предна линия. Шиповете се използват и до днес.

10 Мечът пламък

Мечът пламък

Мечът е оръжието избор на най-обучените средновековни бойци, предлагащо им добър обхват и сила. Използван за стремително бутане и поразяване, той е балансирано оръжие, което било използвано ефективно срещу врага.

В средновековието този вид оръжие е имало разнообразни форми и размери.

Освен стандартната права форма, често се правели и накъдрени мечове наподобяващи пламък. Тази вълнообразна сабя била доста ефективна в битка, тъй като било трудно да се извърши серия от бързи удари срещу острие от този тип, тъй като всеки удар срещал съпротивление, което нарушавало техниката и скоростта на следващите атаки. Освен това, вълнообразния меч е бил способен да нанесе много по-широки и тежки рани (вижте как се прави и японската Катана).

11 Гръцки огън – страшилището

Гръцки огън

Появил се в началото на средновековието, това адско оръжие наречено Гръцки огън се смята, че е изобретено именно от грък на име Калиник.

Този неугасващ пламък, дори и във вода, се изхвърлял през специални тръби (направени от мед или бронз), които най-напред били монтирани на византийските кораби от типа Дромони. Опитите да се изгаси с вода само подхранвали неговата сила и единствения начин да се потоши били торбите с пясък. Точната рецепта за гръцкия огън остава загадка и до днес.

Смята се, че сред съставките е имало нефт, различни видове дървесни смоли (в чийто състав има метанол), както и някакъв таен елемент. Според други изследователи, огънят се получавал от смесването на негасена вар и сяра, която при допира си с вода се запалва плюс допълнителни съставки като нефт и асфалт, осигуряващи по-дълъг живот на пламъка. Съществуват и теории, че за получаването на гръцки огън се използвал и калциев карбид, който при допира си с вода отделя силно запалим ацетилен – ситуация, при която гасенето с вода става невъзможно. Интересно е, че този огън можел да се гаси с оцет, като вероятно оцетната киселина неутрализира действието на калциевата основа, получаваща се при досег на калциевия оксид (негасена вар) с водата.

Срещат се оскъдни сведения за това че военните стратези на хан Крум са успели да разгадаят тайната на гръцкия огън и са възнамерявали да го използват при подготвяната от хана обсада на Константинопол. Смъртта на хан Крум обаче сложила край на тези планове. По-късно византийският летописец Скилица Кедрин описва обсадата на Видин през 1002 година, при която българските военачалници са открили начин да се гаси огъня – захлупвали са горящите топки с гърнета. За това се е изисквала немалка доза смелост, но все пак благодарение на самоотвержената борба на войниците крепостта “Баба Вида” издържала осеммесечна обсада. – източник bg-tourinfo.com

Как точно са изстрелвали тайнствената смес обаче си остава загадка.

Вероятното разстояние на обстрела е било около 25 – 30 метра, т.е. напълно достатъчно, за да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно.

12 Горящи кораби

битката за Solebay

Горящите кораби са едно от най-разрушителните оръжия в морските сражения през средновековието. Особено в периода 16-ти – 17-ти век и най-вече по време на битката за Solebay през 1672 г., където били разположени повече от 40 горящи кораба от двете страни на английската и холандска флотилии. Използвани като торпедо, тези кораби често са били като асо в ръкава на войската. Най-често се изпращали стари военни съдове, непригодни за битка по конвенционалния начин, за да бъдат пожертвани за разрушителни цели.

Заредени с горими материали и изпратени на самоубийствена мисия, те били насочвани директно към вражеската армада. Обикновено на борда им е имало само няколко човека, които насочвали плаващия снаряд и го запалвали в последния момент, след което скачали зад борда. Ако пък вятърът бил попътен, оставяли кораба да се насочва сам.

13 Горящо масло (катран)

Горящо масло

Често нашественици се опитвали да превземат крепостни стени и затова защитниците на укрепленията измислили доста добри рецепти за противоборство. Една от най-добрите била изливането на врящо масло или катран, които нерядко и запалвали, за да подсилят ефекта. Ако пък маслото не било на разположение, водата също вършела добра работа.

14 Копие

Копие

Въпреки, че заради дължината си били неудобни за близък бой, група копиеносци можела да прониже от разстояние пехота и конница сравнително лесно.

15 Лък

лък

Достигали дължина от почти 2 метра, за да се биели с тези лъкове, на войниците им трябвало много сила, за да опънат тетивата. Те били толкова мощни, че често били използвани и за изстрелването на няколко стрели наведнъж.

16 Военен чук

Военен чук

Разпространението на бронята при оборудването на войниците през средновековието направи сложно да се удря върху нея с плоско оръжие (като меча), без да се предизвика рикушет или просто да се нанесе повърхностен удар.

Затова се появил и военния чук, който осигурявал мощен, съкрушителен удар, без шанс да се отбие от гладката повърхност на бронята. Дръжката му била дълга и къса, в зависимост от вида битка. Късият боен чук (с дължината на брадва или боздуган) е бил ефективен за близък бой от кон, докато дългият е използван като полево оръжие, където имало пространство да се размята.

17 Таран

Таран

И до днес използвани от специалните части на полицията, тараните започнали своята “кариера” като носени от група хора огромни трупи с формата на овен накрая, засилвани към огромните порти. След като разбиели проблемната врата, от главата на овена често изпускали и вряло масло.

18 Ноктите на Архимед

Ноктите на Архимед

Гигантският нокът е създаден, за да защити картагенския град Сиракуза от римските кораби. Военната машина на Архимед е изключително постижение въплъщаващо в себе си грубата сила и инженеринг. Работата на това оръжие се състояла в следното: разположен зад укрепителните стени, голям прът се спускал към корабите и ги закачал. След това “нокатът” се издигал и повдигал лодката във въздуха, благодарение на система от макари и въжета, и така няколко пъти, докато не я преобърнел или потапял. Вижте принципът на действие:

19 Шурикен

Шурикен

Докато Европа е била заета от пронизване, рязане и директен бой до смърт, японците предпочитали малки, тихи и изключително смъртоносни форми на елиминиране на врага – запазена марка на нинджите.

20 Горящи стрели

Горящи стрели

Въпреки, че не изглеждат особено впечатляващо, стотиците летящи горящи стрели определено са допринасяли за не особено забавния ден на противниците, на тези, които ги използвали през средновековието. Чрез тях не се е водела единствено директна битка с врага от разстояние, но и са се използвали за опожаряване на градове и села.

21 Мъртви тела

28

Вероятно се чудите “Защо са сложили снимка на река и замък? Къде са труповете?”

Е, точно това е мястото, където се пускат – в реката.

Вместо да изкачват стените на крепостта, окупаторите са пускали по течението разложените и заразни трупове, като така те достигали до вътрешността на замъка.

22 Прихващач на хора

Прихващач на хора

През цялата военна история, военните от цял свят са показали доста умели способности да намират нови и все по-творчески начини да атакуват врага. В тази връзка прихващачът на хора не прави изключение. Оръжието е проектирано така, че лесно да хваща врага за гърлото и да го издърпва от коня му, като механизмът му не позволява да се измъкне. Въпреки, че от вътрешната страна е оборудвано с шипове, често врагът е облечен с броня и не са нанасяли смъртоносни рани.

Затова и се използвало най-вече за улавяне на благородници и други важни особи с цел откуп. Любопитно е, че форма на това оръжие се използва и до днес от японските сили за борба с безредиците, но само при екстремни обстоятелства.

23 Камата с нежното име Милосърдие

Камата с нежното име Милосърдие

Камата Милосърдие е дълъг нож, който в основата си е широк, но завършва с много тънко острие. Проектиран е така, че да достави бърза смърт за рицари, които са били тежко ранени на бойното поле. Ножът Милосърдие е достатъчно тънък в края си, за да се промъкне между пролуките на всяка броня и достатъчно дълъг, за да засегне жизнено важни органи, гарантиращо мигновената смърт. Забивал се е в типично слабите места на бронята – под мишницата, за да прониже сърцето или през дупките на шлема, за да се забие в мозъка.

Въпреки, че не звучи като най-приятния начин за умиране, подобна смърт е много по-малко мъчителна и болезнена, отколкото бавното кървене до смърт на бойното поле.


Пропуснахме ли оръжие, което заслужава място в този списък? Разкажете за него в дискусията към статията във Facebook.

Виж още и:

Leave a Reply

Be the First to Comment!

avatar
  Subscribe  
Notify of