Как да чистят мъжете – история с неочакван край

Директно от дома на един мъж, на който му се налага да чисти като всички останали, но си мечтаеше никога повече да не го прави.

P.S. Събитията и преживяванията в тази история са напълно реални!

Човек и добре да живее все някога трябва да изчисти.

Проблемът е, че не остава време.

Трябва да се работи, да се почива, нови филми има да се гледат, промоции на самолетни билети да се оползотворяват, на фитнес да се ходи. Графикът ми е пълен и за чистене просто не остава време. Но и без него не може. И го измислих!

Най-добре е да намеря някой, на който това му е работата – да чисти. Така и така HR-ите в офиса ми казаха, че трябва да се науча да делегирам задължения.

Разгледах сайтовете на няколко фирми за почистване, обадих се на една по телефона. Малко странни въпроси ми задаваха, на половината не им знаех отговорите.

Изгубиха ми десет минути и най-накрая казаха, че щял някой да дойде да измери помещението другата седмица и да ми каже колко ще струва почистването.

Хм! Не очаквах точно с тая скорост да се развиват събитията. Всъщност мой приятел ми беше споменал, че си поръчва домашна помощница, но не помня от коя фирма. 

Само по думата „домашна помощница“ не бях търсил в Google, реших и на нея да дам шанс. И добре направих! Кликвам на първия сайт – Domestina.bg.

Никой не ми губи времето с телефонни разговори, всичко е културно, ясно, бързо и лесно. Помощницата си я избирам онлайн – гледам рейтинги, снимки, препоръки.

Тя идва да чисти и подрежда у дома за четири часа. Цената си е написана предварително.

Избирам си ден и час, въвеждам адреса, пускам заявка, плащам си и получавам потвърждение, че е приета на имейла.

Пише с какво трябва да се подготвя – кърпи и препарати (даже са ми препоръчали какви да бъдат!). Много добре, още отсега ми харесват.

.

=

Денят на голямото чистене


Тя идва пет минути по-рано, веднага се преоблича в работно облекло и ме пита къде са препаратите и кърпите за чистене.

После ме пита кое ми е приоритет. „В смисъл? – както често повтаря един колега от офиса. – Да почистите, как кое!“. После разбирам, че клиентите си имали предпочитания – на някои им били най-важни прозорците, на други подовете, на трети – банята. Хм, банята и тя трябвало да се мие, интересно. Нямам предпочитания, само искам да е чисто.

Тя се захваща, аз си наваксвам с някои работни задачи, останали ми от предния ден.

Прави ми впечатление, че си има система.

Намазва с препарат някои повърхности и докато те размекнат мръсотията, чисти друго. Сети се да почисти лампионите и то преди да е пуснала прахосмукачката.

Слава богу, защото колко прах падна от тях! Аз се чудех последната година защо си купувам все същите ватове крушки както обикновено, а светлината е по-слаба.

Мина с прахосмукачка и парцал по всички ъгли, а също и под дивана, и под леглото в спалнята – какви неща изскочиха от там, направо срам ме хвана. Изми прозорците! Доста е светло у дома всъщност. Изчисти плочките в кухнята и вратите на шкафовете. Направо свят ми се зави от нея. Уморих се, докато я гледам. Накрая изми тоалетната, мивката и плочките в банята.

Това ми беше предела. Няма начин всичкото да го върша аз.

Особено операцията „чиста баня“! Тази жена чисти четири часа и ми се извини, че не ѝ останало време за терасата! Аз само кимах кротко, докато тя събра боклука от кошчетата и го остави в найлонова торбичка до вратата, за да го изхвърли като си тръгва. После се преоблече, дойде да каже довиждане и ми напомни, че ако съм доволен от работата ѝ може да идва по-често.

„Много съм доволен, госпожо – отговарям ѝ аз – само че може ли да дефинирате „по-често“? Колко често всъщност трябва да се чисти?“

Най-добре било жилището да се почиства веднъж седмично.

Така не се натрупвали боклуци, мебелите запазвали хубавите си цветове и добър външен вид по-дълго време и въобще домът бил много по-приятен.

Благодаря и я изпращам.

Малко след това получавам имейл от Domestina, в който ме молят да оценя представянето ѝ. Давам ѝ шест от шест звезди и се тръшвам на дивана.

Още обработвам информацията за чистене веднъж седмично.

Изобщо не виждам кога ще имам време да го правя това. Още повече пък толкова обстойно. Освен това миенето на банята силно ме притеснява. Напомня ми на зловещите истории, които съм чувал за чистене на тоалетните в казармата с четка за зъби. Травмирам се.

.

=

Да обобщим ситуацията господа! Тази с чистенето…


Да предположим, че все пак започна да чистя често.

В понеделник да бърша прах. Във вторник да пускам прахосмукачка. Сряда – чистя плочки в кухнята. Четвъртък – измивам тоалетната. Петък – цялата баня. И всеки ден, разбира се, прибиране на нещата, пръснати из стаите, по местата им. Само като си помисля по-сериозно за това, свят ми се завива. Кога да го правя – вечер след като съм работил, бил съм на курс или съм излизал с приятели (и аз съм човек), или сутрин преди целия тежък ден?

Не искам да чистя като мъж, искам да ми е приятно да си живея у нас, както ми е сега – след като домашната помощница е пуснала нейните суперсили в действие.

Остава ми последният вариант. 

Влизам на Domestina.bg (пръв помощник на господина) и им преглеждам абонаментните планове. Има един точно като за мен – четири посещения месечно, по едно за четири часа всяка седмица. Отбелязвам, че искам същата домашна помощница да идва редовно. Този път внимателно изчитам всичко. Мога дори да я помоля да изглади! Във възторг съм.

Плащам онлайн. Добри са, любезни са, удобни са…, а аз повече НЕ чистя!

Какво по-хубаво…..всъщност има и по-хубаво!

В момент на вдъхновение от уникалното решение, което взех, подготвих тази статия и писах на Domestina във фейсбук. За благодарност ми дадоха цял месец абонамент безплатно. Eто на това му викам оптимално делегиране на задължения.

.

Leave a Reply

Be the First to Comment!

Notify of
avatar
wpDiscuz