В книгата си “The Better Angels of Our Nature” Стивън Пинкър излага хипотезата, че живеем в най-мирното време от човешката история.    Към това можем да допълним, че животът е станал и по-лесен.

Днес приемаме за даденост неща, които са били на разположение единствено на аристократите в миналото, а се радваме на други, които биха били невъобразими за хората само преди 100 години.

Вместо да се чудим какво да сложим на трапезата.

Мислим какво да не ядем, защото изобилието от храна е толкова голямо, че води до проблеми със здравето.

Какво биха казали древните стоици по този въпрос?

Най-вероятно, че технологиите, които осигуряват по-добрия ни живот, са ни размекнали и са ни направили по-слаби личности. Защото противно на общото мнение, щастието не е крайната цел на живота.

Състоянието на безкрайно щастие предполага безкрайна инертност, а инертността е най-големият враг на човекa.

Нашият род е оцелял не защото е бил щастлив, а защото е програмиран да израства чрез дискомфорта.

Не е случаен фактът, че:

Изследванията показват, че нивата на щастието, което хората споделят във въпросниците, практически е спряло през последните десетилетия, въпреки наличието на течения като позитивната психология, посветили се на изследване и повишаване на щастието.

В своята практика, често разчитам на стоическата философия и на хуманистичната, позитивна психология, особено когато става дума за личностна трансформация. И все пак, дори и на мен ми отне дълго време да разбера как стоическите упражнения могат да накарат хората да изпитват повече щастие и да превръщат живота си в по-добър.

Още повече, че първото упражнение, което съм избрал за поредицата в Kingsman, е доброволният дискомфорт.  И след като прочетете статията докрай, ще имате идея как думите щастие и дискомфорт могат да бъдат част от едно и също благосъстояние.

Какво е доброволен дискомфорт?

Както споменах в началото, модерният живот е живот на комфорта. Отвсякъде ни заливат реклами и предложения за това как да повишим комфорта си. Ако бягаме навън, това трябва да е с най-добрите маратонки. Трябва да гледаме любимите си предавания на най-големия и модерен телевизор. Трябва да се возим в най-добрите коли.

Обградени от целия този комфорт, оставаме слепи за същността на нещата. Приемаме всичко за даденост и не сме подготвени за моментите, когато ситуацията се обърка.

Не можем да намерим слушалките си за бягане и пропускаме нещо, което ни прави по-здрави. Телевизорът се чупи и няма какво да правим. Сменяме колата си с по-евтина и целият свят се обръща.

Да помислим върху следното:

Стоиците са живели в свят много по-труден от нашия и все пак са смятали, че са оградени с твърде много комфорт.

Не е трудно да се досетим какво биха казали за модерните времена.

“Si vis pacem, para bellum”

Горната латинска сентенция се превежда като “Ако искаш мир, готви се за война” и това в пълна сила важи за състоянията на духа.

Стоическото упражнение на доброволен дискомфорт има за цел именно да подготви духът ни за моментите, когато животът няма да е толкова лесен. За да не сме голословни, ще ви дадем няколко предложения, с които да започнете:

  • Временнo ограничаване на удобствата

Сенека, един от най-богатите римляни на своето време, препоръчва да отделите няколко дни и да живеете по-бедно, отколкото сте свикнали.

Пробвайте да носите износени дрехи, да ядете по-бедна храна, опитайте да живеете една седмица с една четвърт от това, с което сте свикнали. Упражнението за временна бедност е ви научи, че най-вероятно можете да се справите и с по-малко.

Също така обаче със сигурност ще започнете да оценявате нещата, с които разполагате, малко повече.

Ако погледнем нещата от по-дълбинна и психологическа гледна точка, временното и съзнателно ограничаване на удобствата ни дава контрол над неща, които до скоро сме смятали, че контролират нас като мнението на другите, консуматорският уклон на модерния свят и следващото от него безконтролно харчене.

По този начин едно упражнение за духа се отразява на физическото, а то от своя страна ни помага в трансформацията.

  • Физически и емоционален дискомфорт

Тук не говорим за самомъчения, а за дейности, които ни предизвикват малко над моментните  ни способности.

Физическите тренировки са един добър пример.

Те сами по себе си представляват доброволен дискомфорт, поне ако са програмирани правилно. Ако една програма е твърде лесна, това означава, че няма да работи дълго. Затова в спорта можем да говорим за доброволен емоционален дискомфот.

В началото споменахме и за удобствата на модерния спорт.

Опитайте да бягате без музика (ако сте свикнали с такава) или със стар чифт маратонки. Ако тренирате сутрин, опитайте някой път да тренирате следобед. Много често отдаваме твърде много значение на малките неща, а забравяме основните.

Практикуването на доброволен дискомфорт в спорта ще ви научи, че важното е в същността на тренировката и ползите от нея.

Но дори и ако не сте активно спортуващи, пак можете да практикувате физически дискомфорт. Студените душове са много добър пример, както и това да опитате да не ядете нищо цял ден.

За разлика от временното ограничаване на удобствата, тук говорим за каляване на тялото, през което да калим и духа си.

  • Доброволно лишаване от удоволствие

Вместо съзнателно да се поставяме в неудобни ситуации, можем да се тренираме да отказваме удоволствието. Това е може би много по-трудно, защото в единия случай водещите сме ние (ние сме решили да се подложим на трудностите), докато в другия зависим от моментните си импулси, които са много по трудни за контролиране.

Едно е да откажем на приятелите си да излезем изобщо вечерта, ако сме решили да се лишим от алкохол, а съвсем друго – да излезем и цяла вечер да отклоняваме добронамерените им подканяния да изпием по едно.Тази ситуация се случва много често и с хората, с които работя. Добрите намерения са нещо чудесно, мотивацията – още по-чудесно, но много хора срещат затруднения именно при контрола на импулсите.

Това се случва, защото:

Психичната система, която активираме, когато решаваме да направим промяна в живота ни, е напълно различна от тази, към която трябва да се обърнем, когато устояваме на импулсите. И точно за тези случаи ни подготвя доброволното лишаване от удоволствие.

🔥 Звучи като мазохизъм с допълнителни стъпки…

Нито силният, нито благородният по дух човек се раждат такива. Те трябва да преминат през изпитанията на зимата, да се подготвят и да не се хвърлят безрасъдно в неподходящите за тях неща. Епиктет


От всичко написано до тук може да си помислите, че стоиците са били напълно противопоставени на идеята за удоволствието в живота.

Това обаче не е точно така.

Целта на доброволният дискомфорт е да ни помогне да се превърнем в хора, които могат да правят неща, от които на другите им се изправят косите. И да устояваме на изкушения, на които останалите не могат.

Ползите от доброволния дискомфорт са много и предполагам, че вече се досещате кои са те. От една страна можем да го използваме като ваксина срещу предизвикателствата на живота.

Един от най-големите генератори на тревожност е страхът от дискомфорта, който негативна промяна в живота ни може да донесе (например да трябва да живеем с по-малко средства).

Бихме били много по-спокойни, ако сами сме се изложили в някаква степен на такива ситуации.

Освен това доброволният дискомфорт може да ни помогне с увереността. Опитомяването на импулсите е една от малкото суперсили, които всеки човек може да изгради.

  • Можеш да издържиш да не ядеш един ден.
  • Можеш да излезеш, да не пиеш и пак да се забавляваш.

В крайна сметка ще знаете, че императори и легендарни герой не са устоявали на импулсите си, докато вие сте успели.

🔰 И последно, но не и по значение…

Доброволният дискомфорт е идеалната тренировка за волята.

Волята е като мускулите – подлежи на тренировка и прогресивно натоварване. Плавното повишаване на дискомфорта я подобрява и ни показва, че сме способни на много повече, отколкото си мислим.

В заключение:

Как всичко това може да ни помогне да живеем по-добър живот?

Целта е чрез доброволно поставяне в неудобни ситуации сега да се чувстваме по-добре в бъдеще.

Не да се самонаказваме, а да се подготвяме и самоусъвършенстваме.

Именно по този начин човек може да трансформира живота си и да го направи по-стойностен. Тялото и духа са свързани помежду си и каляването на едното няма как да мине без каляване на другото. Именно затова доброволният дискомфорт е добре да премине през всички системи, както през телесните, така и през душевните.

И така, затова започнете леко, вземете студен душ, сложете си по-захабена тениска и излезте из града, пропуснете едно ядене или в най-краен случай – оставете си слушалките вкъщи!


VladoЗа автора: Владимир Новков е социален, спортен и личностен психолог. От 10 години изследва Човека и неговото развитие чрез непрекъснати предизвикателства в спорта, бизнеса и всяка значима сфера. От 2020 година е и сертифициран личен и транформационен треньор към Международната асоциация за спортни науки.  Създава synergisticman.com, за да бъде полезен в процеса на личностната трансформация.