Въпреки, че епохата на историческия каубой е отминала отдавна и до днес символиката по този период е все още романтичен спомен.

Образа на каубоя ( американски пазач на крави) е идеализиран и пресъздаден в безброй митове, сюжети на филми и романи. При споменаването на думата, няма как да не си представим превъплъщенията на Клинт Истууд и Джони Уейн. Героичните фигури, символизиращи всички проявления на характера им, обаче са само легенди.

Важно е да се каже,че „каубоите“ не са „родени“ в Америка.

Всъщност грижата за добитъка, като професия се корени в Европа и най-вече в Испания. Американският каубой научил търговията, като подражавал на испанските и мексикански заселници. Впрочем нито Америка, нито Дивия запад са били заселени изцяло или частично с каубои.. Историята започва след края на Гражданската война. Тогава търсенето на едър рогат добитък се повишило значително.

Тексас е бил дом на повечето ферми за добитък. 

Задачата на каубоя била да отгледа и транспортира добитък от ранчото до пазара. 

Според проучвания, общият брой професионални каубои едва ли е достигал двадесет хиляди. Каубойската слава продължила само двадесет години, от 60-те до 80-те на 19 век, когато са превозвани животни от Тексас към Северноамериканските щати.

Пътят продължавал повече от година и бил тежък, изморителен и скучен.

Често включвал живот на открито за дълъг период от време и всякакви климатични и природни бедствия, разбойници, ловци и хищници.

Каубоите не са възпявали в песните си нито индианци, нито красиви девойки, нито пък весели забавления, а пеели за мокрите и гладни ездачи, със заплата от 25 долара на месец, от която на всичко отгоре трябвало да се заделя и за главният каубой.

Няма съмнение, че представата за смелите бледолики каубои е продукт на Холивуд. Романите и филмите „случайно“ пропускат факта, че всеки трети от тези американски супермени бил мексиканец, а всеки четвърти индианец.

Мексиканците, всъщност са „основателите“ на професията в Америка, дори каубойските шапки, версия на сомбрерото, са тяхна иновация.

Множество афроамериканци, бягащи масово на запад, за да избягат тежкия расизъм на южните щати след края на Гражданската война, също са се занимавали с тази професия. Имало и значителни групи индианци, намерили препитание като скотовъди.

През осемдесетте години на 19 век започват спорове за пасищата между гледачите на овце и говеда, дребните фермери се разоряват, прогонени от едрите земевладелци, и вместо утъпканите пътеки за добитък се появява железницата.

Това слага край на каубойството в прерията, за да се съживи отново след четири десетилетия във филмите и да се превърне в легенда.

Митовете затова са митове — защото хората обичат да се вслушват в тях и търсят нещо, което им липсва в съвремието.