Първо трябва да станеш мъж, преди да бъдеш джентълмен!

Прекалена сантименталност и мекотата са особено голяма опасност за нашето съвремие и за мъжете в него. Освен ако не запазим варварските добродетели, създавайки нови, по-цивилизовани от тях. Това би било от голяма полза. – Рузвелт

Когато младите момчета започнат своето пътуване към мъжеството, те често най-напред се фокусират върху джентълменската страна на нещата.

Обличат се стилно, в класически изчистени дрехи, усилено работейки върху маниерите и етикета, надявайки се да бъдат разпознати сред останалите като зрели мъже и добри хора. Вместо това обаче, страничните наблюдатели се превиват от смях, подигравайки се, къде явно, къде тайно, на тези кандидат-господа, които не предизвикват респект, а по-скоро съжаление.

Защо тези добронамерени, но злощастни момчета предизвикват тази реакция?

Най-добрия отговор на този въпрос идва не от кой да е, а от самия Джон Уейн, който в един от култовите си филми McLintock! изтрелва показателна фраза:

Първо трябва да станеш мъж, преди да бъдеш джентълмен.

Джентълменството предполага мъжественост, не просто добри маниери и голяма шапка. То е необходимото омекотяване, а не двигател на основните характеристики на мъжествеността: характер, смелост, майсторство и чест.

Ако един господин държи най-напред да бъде джентълмен, преди да стане мъж, то уважението към него е предоставено по принуда.

Всъщност, то често липсва и вместо респект, предизвиква присмех.

Един истински джентълмен притежава способности като сила, интелигентност, увереност и дори желание да върви срещу интересите ви и да ви манипулира като, вместо да го прави проявява волята да се държи морално.

В тази връзка антропологът Паул Фридрич казва:

Най-високата оценка, която може да се даде на мъж е способността му да навреди на другите, но да предпочете да не го прави.

Често става така, че младежите първо се опитват да бъдат джентълмени, преди да станат мъже (за съжаление все по-често се случва да не се опитват да бъдат нито едното, нито другото). Но без стабилния скелет на мъжките добродетели, нежните такива не успяват да предизвикат същия вид уважение.

gay-man

Това е така, защото упражняването на тези меки черти на характера у такива “мъже” не изисква принуда, нито проява на силна воля.

Ако кроткия човечец редовно показва мекота, това не е акт на самоусъвършенстване, а път към най-малкото съпротивление (припомнете си думите на антрополога по-горе).

Писателят и философ Франсоа дьо Ларошфуко го е казал страхотно:

Никой не заслужава да бъде похвален за добротата си, освен ако не е достатъчно силен да бъде и лош. Защото за всеки малодушен и добродушен човечец милосърдието е просто инерция или липса на силна воля.

В книгата си Roman Honor, д-р Карлин Бъртън посочва, че в древността “човек живял в бедност не е уважаван заради своята скромност”, а “импотентният мъж не е получавал признание заради своето вродено въздържание.” Вместо това, на пиедестал е бил издигнат самоконтролът, където най-малко би се очаквал. С други думи, най-впечатляващо за един мъж е да демонстрира добродетели, които се бори да постигне, изправяйки се срещу своите собствени демони.

Ако един стеснителен мъж с вродена плахост, който води живота си тихо и затворено, без да се набива на очи, остане верен на съпругата си в продължение на 50 години, не мисля, че това е кой знае какво постижение, не мисля, че е похвално. Но ако да речем един ръководител, лидер, мениджър, управник, мъж от този тип прояви същата лоялност, ние ще сме впечатлени!

В първия случай добротата на мъжа има много общо с липсата на възможности, отколкото с активната сдържаност. Във втория можем да видим ясни доказателства за самодисциплина и силна воля! Да убиеш лъв, скрит зад храста, въоръжен със скъпата си пушчица и мека пишчица също няма да ти спечели уважение. За да получи такова в своите собствени очи и в тези на останалите, мъжът трябва да “има както желанието, така и способността да извърши престъпление, но да предпочете да не го прави“. Човек, който ефективно може да контролира своите низки и първични инстинкти печели нашата почит и уважение.

Кандидат джентълмени:

men

Няма нищо лошо в култивирането на джентълменско поведение – с този сайт очевидно се застъпваме за него. Но преди да се научиш да си връзваш папионката правилно, започни с култивирането на издръжливост, смелост и самодисциплина.

Истинската сила, която се крие зад добрия нрав и благоприличието, е сдържаността – да имаш възможността и желанието да постигнеш всички свои интереси, почтени или не, но съзнателно да решиш да впрегнеш тази енергия, за да действаш цивилизовано, вземайки предвид и интересите на другите. Да си джентълмен не означава просто да носиш скъпа риза под претенциозния си костюм. Означава да си булдозер, който има способността и желанието да рине хора, но избира да го прави само тогава, когато наистина се налага.

Лъвът, който позволява на някой да го помилва предизвиква уважение, докато домашната котка, която се държи като лъв – буди единствено смях.

Всъщност, Ницше го е казал още по-добре:

Често се смея на слабаците, които смятат себе си за добри, само защото нямат нокти, с които да избодат очите на другите.

Наличието на джентълменство без мъжество няма да овласти притежателя си – то само ще го ограби, ще му вземе самоуважението. Затова не бъди просто джентълмен!

Най-напред бъди мъж, бъди звяр…

Виж още и:

Leave a Reply

3 Comments on "Първо трябва да станеш мъж, преди да бъдеш джентълмен!"

avatar
  Subscribe  
Notify of
Надежда
Guest

И поучителна! Цитатите са точни и “на място”! Не забелязвам и граматически грешки,но за жалост не видях името на автора,за до го цитирам!

Димитър Благоев
Guest
Димитър Благоев

Много интересна статия! БРАВО на автора!