Как да играеш и печелиш на покер

Независимо дали му харесва или не, характерът на мъжа се разкрива на масата за покер; ако другите играчи разчитат поведението му по-добре от самия него, той може да обвинява само себе си. Ако не е способен и подготвен да се види такъв, какъвто го виждат останалите, с всичките му недостатъци, той ще остане губещ и в картите, и в живота – Алтъни Холдън.

Правилата на покера са прости, трудна е самата игра.

Популяризиран от интернет и турнирите, които се излъчват по телевизията, покерът отново е играта на карти, която всички искат да играят. Но най-модерната версия на играта, „Texas Hold’em“, или тексаски покер, е изместила всички останали.

Всеки играч получава по две „скрити“ карти. Така може да започне първият рунд на залагане. Двамата играчи отляво на раздаващия правят блинд залози (слепи), за да започне първият рунд – голям и малък блинд. На свой ред всеки играч трябва да плати (да покрие съществуващите залози), да вдигне залога (със сума, равна на съществуващите залози или по-голяма, в зависимост от договорените лимити), или да се откаже (да обърне ръката си).

Ако все още никой не е заложил нищо, може и да пасуваш – не залагаш нищо, но оставаш с ръката и с правото да платиш.

Щом залагането със скритите карти завърши, раздаващият слага пет отворени общи карти в средата на масата и ако все още си в играта, можеш да използваш седемте налични карти, за да съчетаеш най-добрата ръка с пет карти. След раздаването на първите три отворени карти (“Лор“) следва втори рунд. Четвъртата отворена карта се нарича „turn“, а последната, решаваща карта – „river“. Хубавото на тексаския покер е, че всеки може да играе – дори ти.

Стратегът на играта Бил Бъртън казва, че ключът към победата е „3хТ“: Тактика, Търпение и Твърдост. „Най-важното решение, което трябва да вземеш, е дали да изиграеш началната си ръка. Най-често срещаната грешка е, че играчите се впускат да играят твърде много ръце. Трябва да си напълно наясно с Тактиката си и мястото си спрямо раздаващия.

За да действаш от по-ранна позиция, ти трябва по-силна ръка, защото след теб има повече играчи с възможност да увеличат залога веднъж, че и два пъти. Важно е да имаш Търпение и да изчакаш Твърдо силни начални ръце, за да ги изиграеш Тактически.

1

След като видиш първите три отворени карти, трябва да вземеш второто важно решение. То може да ти струва доста скъпо, ако продължиш с по-слаба ръка.

Казано е, че flop-ът определя ръката. Това означава, че след него си изиграл играта си на седемдесет и един процента. Защо седемдесет и един ли?

Ако предположим, че изиграеш ръката си докрай, тя ще се състои от седем карти. След flop-a си видял пет от картите си, или 5/7 от окончателната ръка, което прави седемдесет и един процента. С това ръката ти е завършена и би трябвало вече да си наясно дали да продължиш или не. Спецът Шейн Смит има едно мото:

Или става, или се спасявай“. Ако flop-ът не става за твоята ръка (тоест не ти осигурява най-високия чифт, кента или флаш), по-добре се спасявай, ако на масата има залог. Ако си заложил на малък чифт и не вземеш от flop-a трета карта от същите, за да направиш тройка, по-добре изхвърли чифта.

Филип Пъркинс, друг експерт по покер, се съгласява:

Слабите играчи обикновено се опитват да изиграят всяка ръка. Подбирай си ръцете, които да изиграеш, и шансовете ти значително ще се увеличат. Вникни в стила на игра на другите играчи на масата -свободно ли го дават, или се напрягат? Важно е да го разбереш, защото, ако някой играе свободно, е трудно да прецениш каква ръка има, докато по-напрегнатите играчи обикновено предприемат ход само когато ръката им е чудовищно силна. Спокойните играчи обичат да блъфират и един от начините да усетиш, че играеш с такъв, е да вдигнеш залога и да наблюдаваш как ще реагира. Обърни внимание на реакцията му при всеки рунд от залаганията и когато картите бъдат свалени, ще знаеш точно какъв е стилът му на игра. Напрегнатият играч обикновено залага само на дребно, поне в началото на играта. Но тъй като осъзнава, че наблюдаваш стила му и се опитваш да го анализираш, в по-късните рундове се опитва да спечели с по-високи залози. Ако подозираш, че се опитва да спечели мизата с по-висок залог – вдигни. Ако плати бързо – най-вероятно има силна ръка, така че по-добре се откажи. В противен случай, при положение че си вдигнал, той ще се откаже и ще изчака следващия си шанс.

2

Преди да започнеш да играеш, научи езика – научи колкото се може повече жаргон.

Безспорно играта е забавна, но когато играеш, нямаш приятели – играй безкомпромисно, както се полага на покерджия. Не приемай нищо лично. Остани си готин пич през цялото време.

Всъщност, не показвай никакви емоции.

Както казва Лий Робърт Шрайбър:

В крайна сметка гневът ще навреди повече на теб, отколкото на всеки друг, върху когото го изливаш.

Научи се да понасяш загубите – и грешките – с изправена глава, и никога не се оплаквай. И разбери – няма такова нещо като лош късмет. Може да не го вярваш, но е така. Не се давай. Не бъди суеверен. Мисли позитивно и имай пълна вяра в себе си.

Един от най-традиционните стилове е умерено-агресивният – чакаш голямата ръка и я изиграваш силно. Така пренебрегваш по-слабите ръце и се изтегляш бързо, без да губиш пари.

Един от играчите, които не поддържат този стил, е Дениъл Неграно – известен хулиган и добър приятел на Леонардо ди Каприо и Тоби Магуайър. Според него става все по-трудно да играеш по този начин, защото всички го правят. Той предпочита по-неорганизираната игра.

Преди се смяташе, че трябва да играеш целенасочено и да отиграваш само определени ръце“, казва той. „Но покерът се развива. Математическата точност на „правилните“ ходове – играта по учебник – вече е съвършено грешна, защото в покера навлизат все по-неопитни и все по-безразсъдни играчи.

Ако се научиш да наблюдаваш, ще забележиш много – така че, отвори си очите.

Например, ако някой, който по принцип говори много, замълчи, значи има добра ръка; също когато играч се вгледа в картите си, значи вероятно ще заложи. Когато човек очаква конфронтация или усеща, че има ръка, за която си струва да се бори, неизбежно ще започне да стяга мускулите си, ще седне изправен, ще се приведе напред, а гласът му ще стане по-плътен.

Това се отнася и за теб, така че внимавай с несъзнателните жестове, които издават, че ти е дошла карта (т.е. не започвай да тропаш с крак, например).

Не играй покер с жени!

Те са много по-трудни за разгадаване (обикновено защото по някое време на вечерта започваш да си представяш други занимания с тях). Играй за добри пари, защото ако залозите не са достатъчно високи, нямаш какво да губиш. Не прави висок залог след нисък и щом решиш, че е време, сложи край на загубите (т.е. когато си наясно, че няма да спечелиш ръката).

Приготви се за дълга вечер, защото, ако започнеш в седем, няма да свършиш преди полунощ, а ако играчите са сериозни, може да останеш и до сутринта. Ако имаш час, в който трябва да си тръгнеш, предупреди за това още със сядането, а не пет минути преди да станеш.

О, и ако не успееш да разбереш кой е най-слабият играч на масата – сигурно си ти.

line

И така, как точно трябва да изглеждаш, когато играеш покер? Какво изражение да си докараш? Какво да облечеш? Колко тънки трябва да са тънките ти мустачки?

При повечето игри на карти няма значение как си облечен (освен ако не играеш в бридж клуб – в което, честно казано, се съмнявам), но при покера не е така.

Защото покер не се играе само заради парите – той е и спектакъл, демонстрация, театър и точно затова го харесваме толкова много.

Традиционно се приема, че трябва да се държиш колкото се може по-неразгадаемо и винаги да си с „poker face“ (особено с непознати). Да не показваш емоции, понякога дори да изглеждаш леко объркан, с надеждата да заблудиш опонента.

Но напоследък не е точно така.

За да спечелиш, вече трябва да привличаш вниманието към себе си.

Защото, ако никой не те гледа, никой няма да забележи кога се опитваш да го сплашиш. За да спечелиш, трябва да си вътре в играта, а това не става, като се облегнеш назад и гледаш лошо. Изправи се, участвай в разговора и остави впечатлението, че си отлично информиран по всякакви въпроси (дори покер).

Повярвай ми: поведението е жизненоважно.

Причината блъфовете в интернет да се правят много по-често е това, че там стават по-лесно; и ако не можеш да погледнеш противника в очите (или в слънчевите очила), няма начин да прецениш какво е намислил. Когато играеш на живо, просто участвай в играта.

Образът, който ще представиш на масата, е решаващ.

Ако не друго, трябва поне да изглеждаш по-елегантен от сервитьора, който ви носи питиетата. Което не означава да си с тънки мустачки, раиран костюм от три части (със свалено сако и разхлабена вратовръзка) и ластици на ръкавите на ризата. Ако единствената ти цел е да приличаш на статист от „Ужилването“, по-добре изобщо не играй карти.

Виж още и:

Leave a Reply

Be the First to Comment!

avatar
  Subscribe  
Notify of