Как тренират свободните гмуркачи, за да счупят световните рекорди

Свободното гмуркане или така нареченият фридайвинг е подводно гмуркане на дълбочина и на дължина със задържане на дъх и без използване на акваланг или друго по-специална екипировка. Това е древен спорт, цяла философия, в която са въвлечени най-различни типове хора. За първите гмуркачи се смятат японските търсачи на перли, а историята им датира от преди повече от 2 хиляди години.


На 30 април 2016 г., в залива Грото, Бахами, Уилям Трубридж прави няколко дълбоки вдишвания и се гмурка в Атлантическия океан носейки със себе си единствено водолазен костюм и щипка за нос. 4 мин. и 34 сек. по-късно, той достига до дълбочина от 122 метра. Това е нов световен рекорд по свободно гмуркане, побеждавайки собственото си постижение от 2011г.  – 121 метра.

Мнозина смятат, че това е рекорд, който ще отнеме доста време на някой да го счупи, рекорд, който няма да бъде подобрен, преди Трубридж да реши друго.

Журналистът Брадли Стълберг прекарва няколко дни на Бахамските острови, където легендата в гмуркането управлява училище по дайвинг на име “Вертикално синьо”, за да научи как рекордьорът подготвя ума и тялото си за това убийствено натоварващо изпитание, при което и най-малката грешка ще има смъртоносни последици.

Ето какво разказа Уилям:

Как се влюби в гмуркането:

Още докато съм бил бебе, родителите ми са продали къщата и са купили лодка.

Отгледаха ме и ме обучиха на нея, затова винаги съм бил в мир с водата. Това обаче не беше така, докато не навърших 22 години. На почивка на Карибите за първи път опитах да се гмурна. Влюбих се в това преживяване. Тогава прекарах 3 месеца в Карибско море и се гмурках всеки ден.

Обучението

Моят подход е подобен на този при други спортовете за издръжливост:

Имам основна база, изграждаща фаза, връх и излизаща фаза.

Голяма част от обучението ми се провежда в 25-метров басейн. Плувам хоризонтално под вода, като се опитвам да имитирам движенията при вертикално гмуркане. 

Физиологично те много си приличат.

Правя къси разстояния (от 25 до 50 метра), с къси възстановявания.

Мога да постигна много качествена работа с интервали, като този. 

Но когато става дума за големи гмуркания, нещата стават по-специфични и започвам да правя по-дълги повторения в басейна и вертикални гмуркания в океана.

Правя и сухи тренировки: силова тренировка, йога и дихателни упражнения, за да увелича гъвкавостта в гръдния кош. Това ми помага много, за да се справя с натиска, който се натрупва по време на дълбокото гмуркане. Като цяло тренирам от четири до шест часа на ден.

Любима тренировка

Обичам да правя серия от вертикални гмуркания.

Например, правя осем гмуркания от по 30 метра с намаляване на времето за възстановяване от няколко минути стигайки накрая до 35 секунди.

Диета / Хранене

Работата с минимално количество кислород създава високо-киселинна среда в организма –  това са чудесни условия за разрушаване на мускулите. Опитвам се да се противопоставя на това със силно алкализираща диета. Ям много плодове, зеленчуци, семена от чиа, и протеин от конопено семе.

Фокусирам се върху изграждането на червени кръвни клетки, които съхраняват и транспортират кислорода в тялото. Спирулина, витамин B-12, фолиева киселина и богати на желязо храни са от ключово значение за това, което правя.

Контрол на безпокойството

Докато в някои спортове вълнението има положително влияние, в гмуркането не е така: адреналинът ускорява сърцебиенето, което е последното нещо, което искам.

Никога не съм чувствал страх – съществуват множество предпазни мерки в областта на този спорт: от наблюдател до сонар за проследяване, но те ме карат да се чувствам нервен. И докато в някои спортове вълнението е положително и стимулиращо, в свободното гмуркане това далеч не е така: адреналинът ускорява сърдечната честота, което е последното нещо, което искам.

Затова най-важното нещо е да остана спокоен, да се съсредоточа върху това, което правя в момента. Опитът е от ключово значение тук. Колкото по-силно съм навлязъл в “потока” на самото гмуркане, толкова по-комфортно се чувствам.

Към бездната надолу

По време на първата част от гмуркането, все още съм надъхан, така че се фокусирам върху техниката, тласкайки тялото си надолу. Когато се стигне до частта със свободно падане, съсредоточавам се върху затварянето на тялото и ума. Когато водолазът се гмурка, налягането се увеличава и в крайна сметка той става “по-тежък” от водата и започва да потъва. Няма звук и почти никаква светлина там долу – влизам в дълбоко състояние на поток.

Нямам време да се насладя на дъното! Просто няма начин.

Лесно е да се гмурнеш – по-трудната част от работата е изплуването на повърхността. Опитвам се да направя това възможно най-ефективно.

Изплуването нагоре

13063401_10154155324487692_3245345271347390149_o

За да се брои дадено гмуркане за успешно, трябва да изпълня стандартния протокол: очилата свалени, да дам знак за Ок, и да кажа, аз съм Ок.

В този момент все още съм далеч от 100% възстановяване, така че просто се опитвам да прочета езика на тялото на съдиите, за да видя дали съм го направил правилно.

Петнадесет секунди по-късно, съдиите показват карта с точките за гмуркането. Тогава знам, че съм успял. Не след дълго отново идвам на себе си.

Мотивацията

Винаги съм бил очарован от възможността да проучвам и откривам нови неща.

Фридайвингът е спорт, в който постоянно научаваме по нещо ново за човешкото тяло, за неговия потенциал и за способността ни да обичаме водата.

Да сме винаги на първа линия! Това за мен е наистина вълнуващо.  

Да се гмурнем

За тези, които искат да влязат в спорта, бих препоръчал първо да прочетът Ръководството за Фридайвинг, след това да изкарат курс или да се включат към някой клуб по свободно гмуркане. Учете се от хора с повече опит. Никога не практикувайте каквато и да е форма на обучение във водата сами. Дори и само ако сте решили да задържите дъха си във ваната или басейна.

Виж още и:

Leave a Reply

1 Comment on "Как тренират свободните гмуркачи, за да счупят световните рекорди"

avatar
  Subscribe  
Notify of
Димо
Guest

Тези са искрено луди…